— Ако нямате повече въпроси, да приключим с разговора. Както казах, можете да ми се обаждате по всяко време.
Ерика се изправи стремително. Бързаше да отиде при дъщеря си и й беше напълно безразлично дали ще изглежда неучтива.
Чутото проникна в ума ми съвсем бавно.
Десет години, каза тя. Средно десет години!
След десет години болестта се проявяваше. След десет години… През декември Дани щеше да навърши двайсет и една. Бил е заразен на единайсет.
Десет години! Числото се въртеше в главата ми. Как беше възможно той да е толкова спокоен?
Защото вече знаеше! Отдавна се бе примирил.
Аз не бях в състояние да осмисля казаното. Дойде ми много, твърде много.
По средата на пътя към колата спрях. Дани направи още три крачки, забеляза, че съм спряла, и се обърна.
— Какво има? — попита недоверчиво.
— Десет години, така каза тя — пошепнах.
— Не, не, не — възрази той и посегна към ръцете ми. — Престани да се самонавиваш. Това не се отнася за всички!
— Това е статистика, тя почива върху факти.
Не успях да задържа сълзите си. Дани ги изтри с пръсти от бузите ми.
— Това е средна стойност. Отнася се за средните хора. Аз на среден човек ли ти приличам?
Погледна ме предизвикателно. Поклатих глава. Той беше всичко друго, само не и средностатистически тип.
— Ето, виждаш ли — заяви доволно. — Това не се отнася до мен. Аз съм в добра кондиция, тренирам и се храня здравословно. В спорта постигам многократно повече от онова, което други хора правят през най-добрите години от живота си. Постоянно давам сигнали на тялото си, че съм здрав, и то ги изпълнява. Ако седна и започна да мисля само за болестта, наистина ще се разболея. — Той се удари по челото. — Мисълта е могъща. Какво мисли човек — това е решаващото. Наскоро бяха направени опити с шепа хора, алергични към карамфили. Въвели ги в помещение, където бил поставен букет карамфили, и всички се разкихали като луди. Едва тогава им казали, че цветята са изкуствени. Разбираш ли? — Дани направи пауза и ме погледна втренчено. — Случило се е само защото хората са смятали, че цветята предизвикват този симптом. Затова аз обръщам нещата. Винаги се държа така, сякаш съм абсолютно здрав. Не бива да оставяме на болестта свободно пространство. Това е единствената възможност. — Той въздъхна и добави: — Или поне това е единственият път, който е подходящ за мен. Трябва да живеем така, сякаш всичко е нормално. Ти също трябва да се включиш, Дъки. Ще можеш ли?
Очите му се впиха в моите, сякаш бе решил да ме хипнотизира.
— Ще опитам.
— Добре — кимна той.
— Въпреки това не разбирам. Преди малко каза, че не вземаш лекарства. Защо? Да не си луд? Или си абсолютен идиот?
Дани въздъхна дълбоко.
— Не е толкова просто — започна да обяснява той. — В началото вземах Ретровир АЦТ. Не ми понесе. Цели четиринайсет седмици повръщах без почивка, отслабнах с повече от десет килограма, случваше се да спя по дванайсет часа, непрекъснато се потях и постоянно ми се гадеше. Нямах сили нито да спортувам, нито да водя нормален живот. Почти през цялото време не ходех на училище. Имах чувството, че съм се разболял, а краят не се виждаше. Престанах да вземам лекарството и моментално се почувствах добре. Да не ти говоря, че медикаментът трябва да се приема на всеки четири часа, и то съвсем точно. За мен това е терор. Налагаше се да ставам нощем, а не исках да си го причинявам. Смътната надежда за удължаване на живота не компенсира сигурната загуба на качеството на живот. Взех решение да се откажа от всякакви медикаменти, докато броят на помощните клетки се задържа над триста.
— Колко често ти правят кръвна картина?
Обяснението му ме убеди, надявах се само да се изследва редовно.
— Последната ми кръвна картина беше превъзходна, но я направих доста отдавна — призна той. — Минали са почти две години. Обаче се чувствам добре. Оттогава положението не се е влошило. Усещам го.
— Виж какво — заявих, — аз ще вървя с теб, ще те следвам във всичко. Ти обаче ще се изследваш редовно. Толкова често, колкото поиска лекарят. Освен това ще говориш с него дали е редно да се откажеш изцяло от лекарствата.
— Окей — кимна той. — И без това се налага да си потърся нов домашен лекар. Предишният се пенсионира преди две години. Ще си уговоря час, но при едно условие.