— Какво?
— Ти ще дойдеш с мен, ще ти вземат кръв и ще те изследват за ХИВ.
Загубих ума и дума.
— Какво? Как така? — заекнах. — Това е пълна глупост. През онази нощ не се случи нищо.
— Не става въпрос за онази нощ — възрази той, пусна ме и скръсти ръце. — Аз също съм абсолютно сигурен, че ти няма нищо. Ала ти реагира панически, затова държа страхът да изчезне завинаги от ума ти.
— Добре де, ще го направя — съгласих се небрежно и се постарах да потисна покълващия страх.
Щом като бях толкова сигурна, че нямам ХИВ, защо ръцете ми внезапно овлажняха, а сърцето ми заби лудо? Защо не исках да си направя теста, в никакъв случай?
Защото ТИ си лудата, изграчи вътрешният ми глас. Всеки ден танцуваш със смъртта и се правиш, че това е най-нормалното нещо на света.
С решително движение на ръката заставих гласа да млъкне и прогоних всички картини, които напираха в главата ми. Как Дани и аз се бяхме сближили.
Как се бяхме сближили твърде много.
— Всичко наред ли е?
Дани ме измери със загрижен поглед и аз пропъдих съмненията с усмивка.
— Естествено. — Гласът ми прозвуча един тон по-високо. — Какво да не е наред? Поискай час за двама ни. Ще направя глупавия тест, защо не?
— Добре — кимна той, но продължи да ме наблюдава. Четеше мислите ми, бях сигурна. Тъкмо затова държеше непременно да се подложа на онзи идиотски тест. Знаеше колко се страхувам в действителност.
Дани извади ключовете от джоба на панталона си и отключи колата.
— Хайде да се придържаме към положителния резултат от разговора.
— А какъв е той?
Внезапно той се усмихна.
— Ерика каза, че няма нищо страшно да спим заедно.
— Страхотно — изръмжах. — Когато аз ти го казвам, се правиш на глух, но щом го е казала Ерика, се съгласяваш.
— Тя има знания и опит. — Дани ми отвори предната врата и се опита да скрие усмивката си, като захапа долната си устна. — Освен това не можеш да ме обвиниш, че нямам личен интерес.
— Аха! — направих се на обидена. — През последните седмици не съм забелязала нищо подобно. Непрекъснато ме отблъскваше.
— Няма да го правя повече — отвърна съкрушено той. — Исках само да те пазя.
— Тогава ще чакам с нетърпение какво ще се случи.
Почти не смеех да се надявам отношенията ни да се променят.
— Докато ми позволяваш да ти държа китките, моят свят е в пълен ред — призна той и отново се опита да скрие усмивката си.
— Позволявам ти — уверих го, после обаче опрях ръце на хълбоците и го изгледах укорно, но с обич. — Тогава си здравата загазил!
— Да, знам и съм безумно щастлив, че ти също го знаеш, но продължаваш да си на моя страна.
Той обиколи колата, качи се и включи двигателя. С въздишка се отпуснах до него.
— Ерика направо се побърка по теб.
— Забелязах — отвърна той и вдигна поглед към небето. — Тази жена е болна. Би могла да ми бъде майка.
— Щом заговорихме за майките… — подхвърлих.
— Да?
Веднага усетих бдителността в гласа му. Той даде мигач и зави по магистралата.
— Каза ми, че родителите ти не са умрели — напомних му.
Тялото му се скова, пръстите се вкопчиха във волана.
— Да, така ти казах.
Отдели поглед от шосето и ме погледна преценяващо.
— Искам да се запозная с нея! — изтърсих бързо.
— Какво? — кресна той и за момент забрави шофирането. Парапетът се приближи заплашително, Дани завъртя волана, автомобилът се разтресе. След две змийски извивки той отново беше господар на положението.
— Искам само да се запозная със семейството ти! — изсъсках и се вкопчих в седалката. — Не е нужно да убиеш и двама ни заради това!
— Никога! — изръмжа той и стисна волана още по-силно. — Never ever! Никакъв шанс. No way!
— И защо не?
— Баща ми е в затвора. Ако изобщо излезе, надявам се да е в дървен сандък. Няма сила на света, която да ме накара да го приближа!
— Не говоря за твоя старец — опитах се да го успокоя.
Бях взела твърдо решение никога да не нарека дълбоко мразената от мен личност баща — това обозначение беше абсолютно фалшиво.
— Искам да се запозная с майка ти.
Дани изпухтя изнервено.
— Нали ти разказах как майка ми години наред си създаваше своя собствена реалност. Тя е луда.
Останах желязна.
— Изобщо не ми пука луда ли е, или не. Искам да се запозная с нея.
Не го видях, но бях сигурна, че е направил физиономия.
— Добре де, от мен да мине — склони той. — После обаче не казвай, че не съм те предупредил.