— Със сигурност няма да е толкова лошо — заявих оптимистично.
Дани остави думите ми без коментар.
— Тогава ще й съобщя, че ще я посетим. В края на седмицата отиваме в Ротвайл.
Руса, много стройна жена ни отвори вратата и ни зяпна. Беше изключително красива, светлорусата коса бе силно опъната назад и стегната в конска опашка. Очите изглеждаха огромни на тясното, бледо лице. Навярно щяха да са нежни и кротки, ако тя не се оглеждаше като подгонено животно.
— Влезте бързо — подкани ни и се притисна до стената, за да минем безпрепятствено покрай нея и да влезем в къщата.
Моментално затвори вратата след нас и нервно премести поглед от единия към другия.
— Здрасти, мам — рече Дани. — Искам да ти представя Джесика.
Лицето й грейна.
— Прекрасно е да се запозная с теб. Аз съм Марина. Влезте, влезте! Чудесно е, че най-после се сетихте да дойдете.
За момент явно се запита дали да ми подаде ръка, но се отказа. Хвърлих тържествуващ поглед към Дани и тръгнах след Марина през просторното антре.
Тя живееше в доста стара къща с тъмни плочки в коридора и боядисани в бяло стени. От дясната страна дъбова стълба водеше към горния етаж. Спомних си как Дани ми бе разказал, че когато онзи се качвал към стаята му, стъпалата скърцали, и се разтреперих.
Какво ли изпитваше той при завръщането си в някогашния родителски дом, където се бяха случили толкова страшни неща?
Марина ни въведе в голяма, отворена дневна с модерен диван и скъпа мраморна маса. Плочките на пода и работният плот в кухненската ниша също бяха от сив мрамор. Семейство Тейлър явно не страдаше от липса на пари. Сърцето на дневната беше откритата камина, където въпреки топлото време гореше буен огън.
— Искате ли нещо за пиене? — попита майката на Дани.
— Не — отказа той.
— Да — казах в същия момент.
Марина пристъпи към големите прозорци и за момент спря там със скръстени ръце.
— Времето навън е ужасно, нали?
Обърна се към нас, но не ни погледна истински. Погледът й мина покрай нас към някаква въображаема точка между главите ни. После отново се загледа през прозореца.
— Цял ден вали сняг. Дали ще спре до края на деня? Колите едва успяват да се изкачат по улицата, толкова е заледено. Кога ли ще дойдат от службата по чистотата?
Погледнах объркано към Дани. Той се почука по челото, после описа кръг върху слепоочието, за да ми напомни, че майка му не е наред с главата.
Неволно пристъпих зад Марина и също се загледах към улицата отпред. Все още грееше слънце, кабриолет с вдигнат гюрук мина съвсем бавно покрай къщата.
— Ще ви направя чай. Сигурно сте измръзнали.
— За мен вода, моля — казах аз и скришом погледнах късите си панталонки и отворените обувки. Дани също беше облечен с къс панталон и тениска с американския флаг.
Малко уплашена седнах на дивана и плъзнах поглед из помещението. Всичко беше излъскано до блясък, никъде не се виждаше прашинка, нито една захвърлена вещ. Не открих обаче нито една снимка или други лични вещи. Като цяло дневната оставяше силно впечатление за студ и липса на емоции.
Марина ми донесе вода в кристална чаша и седна при нас.
— Разказвайте — подкани ни тя. — Как вървят работите ви?
Говореше свободно, сякаш се познавахме от цяла вечност.
— Добре сме. Радвам се да се запозная с вас.
— Дани разказа ли ти за Америка? — попита тя и очите й светнаха. Бяха почти толкова необикновено сини, колкото на сина й.
— Малко — отговорих. — Каза, че сте имали прекрасна къща с басейн.
— Така беше, да! — Гласът й стана мечтателен. — Живеехме далеч извън града. Сами насред полето. Нощем чувахме песните на щурците. По онова време Дани имаше големи успехи в плувния спорт и в леката атлетика.
Разказа ми за тогавашните му постижения. Паметта й беше феноменална. Помнеше всичко: най-доброто му хвърляне, най-дългия скок, най-доброто време в спринта и плуването.
— Всъщност ние с мъжа ми си мислехме, че ще стане известен спортист. Беше много талантлив, резултатите му бяха многообещаващи — продължи Марина, но после спря и погледна обвинително Дани. — Обаче дойдохме в Германия и той захвърли всичко. Къщата ни нямаше басейн, той отказа да ходи на тренировки и спря завинаги. За съжаление винаги е държал повече на удобството.
Марина приглади един кичур зад ухото си. Пръстите й трепереха.
Погледнах объркано към Дани. Нямах представа, че някога се е занимавал с други спортове. Освен това се учудих, че Марина го смята за ленив.
— Спрях по други причини — защити се Дани. — Главно защото смених спорта. Много добре го знаеш, нали преди всяко състезание се подписваше, че мога да стартирам.