Дани стисна устни и се пребори с нещо, което заплашваше да се излее от него. Кимна ми кратко и включи двигателя.
Тара бе видяла в него своя шанс. Знаеше, че той е модел. Показва дрехи в каталози, реклами в списания, понякога се снима дори на плакати. Можеха да станат съвършената двойка. И няколко седмици наистина бяха. Срещаха се в училищния двор, вечер излизаха заедно. Веднъж я бе завел у дома си, но не се случи нищо, останаха си с няколко пламенни целувки, преди той отново — и този път окончателно — да стане леденостуден и да я отпрати. Въпреки всичко. Въпреки че тя бе приела странно затворения му нрав, въпреки че той многократно я бе отблъснал с ясни думи, въпреки че хабеше по много часове на ден за идиотския си спорт, вместо да прекарва това време с нея. Тя бе приела всичко това заради едничката възможност да го придружи някой път на фотосесия. Вместо това той я бе изхвърлил като чифт скъсани джапанки.
След толкова време тя продължаваше да изпитва гняв към него. Да не говорим за онази история с бельото. Беше й разказал как му предложили невероятен договор като модел на бельо, а той отхвърлил предложението, въпреки че марката беше водеща на пазара. Според собствените му думи не се чувствал добре да се показва по бельо. Не се чувствал добре!
После дойде обаждането в лекарския кабинет.
Причината за обаждането му я смая. Младият мъж на име Дениъл Тейлър я уведоми, че от много години е ХИВ-позитивен и търси нов домашен лекар, за да си прави редовни кръвни изследвания. ХИВ-позитивен? Ако не беше уговорил час и за приятелката си, Тара щеше да продължи да вярва, че е хомосексуален.
Дали я бе познал? Не й се вярваше. Както всичките й приятели, и той я наричаше Тара, а тук, в кабинета, тя се обаждаше с пълното си име. Освен това никой не се вслушваше внимателно, когато звънеше в лекарски кабинет, за да си вземе час за преглед. Пък и жените на име Тамара Мюлер сигурно бяха многобройни като песъчинките в морето.
Тара вписа двамата в книгата. В четвъртък сутринта щеше да им вземе кръв и да я прати в лабораторията. Кръвта на Джесика Кох, приятелката на Даниел, трябваше да бъде изследвана за наличие на ХИВ-вируси. Неговата беше предназначена за пълна кръвна картина, за да се установи какво му е състоянието. Следващата седмица щеше да ги приеме лекарят.
Веднага го позна.
— Добро утро — поздрави любезно тя, когато двамата влязоха в приемната.
Като видя момичето с Даниел, Тара бе готова да избухне в смях. Беше почти една глава по-ниска и със сигурност не можеше да се мери с него във всяко отношение.
Заради ТАЗИ ли ме прати по дяволите? Сигурно е лоша шега!
Гневът й се засили, подкопаното й его се обади с голяма сила. Ала се намираше на работното си място, затова не допусна да се забележи нищо.
Дори да се бе изненадал да я срещне тук, Дениъл се прикри умело и също не допусна да се забележи нищо. Направи се, че не я познава, и й подаде здравноосигурителната си карта. Тара я сложи в компютъра и подаде на двамата по един въпросник за нови пациенти.
— Чакалнята е там отзад — обясни любезно тя. — Моля първо да попълните въпросника. След няколко минути ще ви повикам един по един.
Двамата тръгнаха ръка за ръка в указаната им посока, а Тара отвратено поклати глава. Според нея подобни интимности бяха глупави. Спокойно подреди документите и инструментите за вземане на кръв, прие още един телефонен разговор и се запъти към чакалнята. Щеше да започне с него.
— Господин Тейлър, моля — извика тя. Той стана, целуна приятелката си и последва Тара в амбулаторията.
— Седнете, моля — подкани го тя. — Започваме веднага.
Той се подчини, а тя го огледа скришом. Носеше скъп марков пуловер, косата му беше нарочно разрошена, имаше вид, сякаш след посещението при лекаря ще отиде на фотосесия. Мисълта, че може би наистина ще се случи точно това и онова обикновено момиче ще отиде там с него, я разяри. Докато подготвяше епруветките и слагаше ръкавици, тя се запита дали да продължава да се преструва, че не го познава. Реши да спре тази игра.
— Коя ръка? — попита дружелюбно тя и седна срещу него. Приятен аромат на душгел и афтършейв я удари в носа. Кръстоса предизвикателно дългите си крака и се наведе така, че той да погледне в дълбокото й деколте. Отчете като успех, че Дениъл леко плъзна поглед по деколтето й, после скептично измери лицето й. Необикновено сините му очи почти смразиха кръвта във вените й, така ледено я погледна.
— Абсолютно ми е безразлично — отвърна недоверчиво той.