В неделя Дани почувства силно изтощение. Отказа се от сутрешното бягане и спа почти до девет — и двете бяха твърде необичайни за него. Закусихме спокойно в хотела и следобед потеглихме към къщи.
В края на седмицата се бях излегнала на леглото на Дани и разлиствах списание. Кристина беше в стаята си и си лакираше ноктите, а Дани седеше на дивана в дневната и гледаше телевизия. Лайка се бе свила на кълбо в трапезарията и дремеше. Тази гледка навярно би събудила подозрение за скарани съквартиранти, но истината беше съвсем друга. Макар да правехме различни неща в различни помещения, ние бяхме едно. При желание да си имам компания щях да отида при Дани и да се сгуша в него. Той щеше да ме посрещне с отворени обятия. При Кристина също щях да съм добре дошла. Никога не би ме отпратила от стаята си. Беше прекрасно да усещам принадлежността си към тази малка общност. Чувствах се много добре, доволна както рядко съм била преди. Животът ни изобщо не можеше да се определи като безпроблемен, бъдещето ни съвсем не беше розово, но и тримата бяхме решени да извлечем най-доброто. Докато бяхме заедно, нищо не беше в състояние да ни унищожи.
Посред ленивите ми мисли в стаята влезе Дани.
— Излизам — съобщи той, седна до мен на леглото и ме помилва по тила.
— Сега ли? — промърморих. — Почти девет е. Къде отиваш?
— Петък е, значи девет е още рано — защити се той. — Преди малко се обади Рики. Със Симон решили да пийнат по нещо, а после да идат на дискотека. Канят ме да отида с тях.
Възмутено се обърнах по гръб. Ръката му остана върху ключицата ми.
— Можеше поне да ме попиташ дали имам желание да дойда с вас — изръмжах.
Дани поклати глава.
— Съжалявам. Мъжка вечер.
Посегнах към ръката му и се надигнах.
— Чакай да отгатна… Пак ли ще играете онази тъпа ловна игричка?
Дани извинително вдигна рамене.
— Навярно ще се стигне дотам.
Нацупих се театрално.
— Жалък похожденец — заявих обидено.
Дани взе лицето ми между двете си ръце, погледна ме дълбоко в очите и пошепна с устни до моите:
— Това е само шоу. Много добре знаеш. Няма да се обадя на нито една.
Дишането ми се ускори, възмущението отлетя.
По дяволите, как го прави?
— Прав си — отвърнах гневно. — И на мен не ми се обади.
— Щях да го направя. Наистина. Нали ти бях обещал.
— Бедните момичета дни наред ще чакат обаждането ти и ще си изплачат очите.
Както аз някога, добавих наум.
Дани се засмя тихичко.
— Я стига, не е чак толкова страшно. Ти оцеля, нали?
— Само с много мъка и болка. Честно ти казвам, момичетата си въобразяват разни неща, а ти само си играеш с тях. Не е почтено.
Дани отново вдигна рамене.
— В моя живот нищо не е било почтено.
Това ли беше начинът му да се справи с факта, че животът го е ограбил? Стори ми се приемливо. Би могло да бъде много по-лошо.
— Изчезвай — изръмжах и го избутах от леглото. — Върви и тежко ти, ако изгубиш вашата тъпа игра.
— Благодаря, Дъки — рече Дани и ме възнагради с целувка. — Ти си най-добрата. Не ме чакай, сигурно ще закъснея много.
Много скоро чух двигателя на колата му отвън и продължих да си чета списанието. Знаех, че той ще се върне при мен, знаех, че ми принадлежи. Винаги щеше да ми принадлежи.
Почетох още малко, изведох Лайка на разходка, пожелах лека нощ на Кристина и си легнах. За кратко се замислих, че в този момент момчетата сигурно прегръщат по две момичета наведнъж. Усмихнах се и поклатих глава. Представата не събуди у мен и искрица ревност.
Със сигурност чух писък. Само че не знаех дали съм сънувала, или е изпищял някой отвън. Сънено разтърках очи и погледнах към радиобудилника на нощното шкафче. Беше малко след три, леглото до мен все още беше празно. Вратата на спалнята се отвори. Обърнах се в полусън. Вместо Дани в рамката застана Кристина. От коридора в стаята влизаше светлина и видях широко отворените й очи. Притискаше към гърдите си възглавница.
— Дани? — пошепна тя към тъмната стая.
В този миг приличаше на петгодишно момиченце, не на почти двайсетгодишна жена.
— Още не се е върнал — пошепнах в отговор.
— Кога ще си дойде?
Гласът й прозвуча тънък и чуплив; съвсем ясно личеше, че е плакала.
— Не знам. Навярно ще се забави.
— Добре — изхълца тя и се обърна да си върви. — Извинявай, че те събудих.