— Тина? — извиках подире й и тя спря нерешително. — Да?
— Ако Дани беше тук, какво щеше да направи?
Тя се смути, но след кратко колебание призна:
— Щеше да ме покани в леглото си.
Решително повдигнах завивката и потупах матрака до мен.
— Идвай!
Тя не се колеба дълго. Угаси светлината в коридора и се промъкна при мен в леглото.
— Какво да правя сега? — попитах тихо.
— Нищо — отвърна ми тя шепнешком. — Важното е, че си до мен.
Тя се обърна с гръб към мен и се опря в тялото ми. Макар че прозорецът беше отворен и в стаята беше хладно, аз носех пижама с къси панталонки. Голите ни крака се докоснаха, полуголото й дупе се притисна към долната част на тялото ми. В леглото Дани излъчваше горещина и винаги ми беше топло. Обикновено той спеше по боксерки и тениска и като си представих как тя се е притискала към скута му, отказах да повярвам, че в това няма нищо еротично, както ме беше уверил веднъж той. С въздишка отхвърлих тази мисъл. Това нямаше значение. Предпазливо я прегърнах. Цялото й тяло бе сковано, от време на време я разтърсваха силни хълцания. Нежно пригладих разбърканите кичури, за да открия челото — сигурно и Дани е правил същото. Както го правеше и с мен.
В този момент осъзнах колко силно се е променил животът ми през последните месеци. Почти не си спомнях времето, когато сериозно се замислях кой в тази къща плаща наема и кой — сметката за ток. За малко не избухнах в смях, като се сетих за тези баналности. Тези проблеми идваха от друг живот. Някога смятах този живот за реален, междувременно обаче знаех, че той е само изкривена картина на реалността. Истината беше тук: едно момиче, с което са злоупотребявали, което само преди месеци се бе прибрало от клиника за лечение на наркомании, лежеше полуголо в прегръдките ми, плачеше и чакаше приятеля ми.
Наистина ли е било в този живот, когато смятах за непочтено някой просто да плаща сметките на друг? Абсурд. Това беше абсурдно. Много по-абсурдно, отколкото да се намирам в леглото на моя ХИВ-позитивен приятел с една бивша проститутка и наркоманка, а той през това време да се забавлява с други момичета в дискотеката.
Сгуших се до нея и зарових лице в меката й коса. Никога през живота си не се бях чувствала по-добре. Никога не съм била по-богата емоционално.
Дани се прибра почти на разсъмване. Промъкна се в спалнята бос. Дори да се е учудил, че ме намира да прегръщам Кристина, той не го показа. Мина от моята страна и се мушна в леглото. Внимателно се отделих от дълбоко заспалата Кристина и се обърнах към него.
— Здрасти — каза тихо той и ме целуна.
— Здрасти — отвърнах. — Колко?
— Петнайсет. Рики четиринайсет, Симон девет. Спечелих!
Целунах го по челото и вдигнах палец.
— Супер! Гордея се с теб. Приятни сънища.
Дани се сви на кълбо, аз се притиснах в гърба му. Не знам дали защото бях прекарала последните часове, прегръщайки Кристина, или защото бях твърде уморена, но за момент забравих мълчаливото ни споразумение и съвсем естествено обгърнах кръста му. За частица от секундата тялото му се скова, той задиша бързо и уплашено. Стресната, останах неподвижна, не посмях да се помръдна. След известно време останах с впечатлението, че той се е отпуснал, и сложих длан върху корема му. Дани моментално покри ръката ми със своята, за да й попречи да се придвижи нагоре.
Записах си наум: Позволено е да го докосвам по корема, но не и по гърдите.
Все пак това беше начало. Дори малкият успех трябваше да се отбележи като успех. Много нежно започнах да милвам корема му, първо с палец, после с цялата ръка, като постепенно разширявах кръговите движения. Той ме остави да го милвам, ала бариерата на ръката му си остана желязна. Дишаше на тласъци.
— Дани — пошепнах съвсем тихо в ухото му. — Всичко е наред!
Внезапно Дани хвана ръката ми и аз зачаках да я отдръпне от тялото си. Вместо това той улови пръстите ми, мушна ги под тениската си и ги положи върху гърдите си, там, където се намираше сърцето.
Притисна ръката ми много силно, но продължи да я държи здраво, за да не мога да я придвижа дори на милиметър.
Знаех какво усилие му е струвало това. Представях си как се е борил със себе си, докато направи тази крачка. Дори само този факт правеше малкия жест толкова специален, че бях трогната до сълзи.
Без да движа ръка, се преместих леко нагоре и притиснах мократа си от сълзи буза към неговата. Той вдиша и издиша три пъти и накрая освободи ръката ми. Не я помръднах нито на милиметър, оставих дланта си да следи биенето на сърцето му. Мина много време, докато той се успокои. Всъщност имах намерение да го изчакам да заспи, но не успях. С голяма вероятност съм заспала дълго преди него.