Нетърпеливо чакаше навън най-сетне да се развидели. Погледът му се стрелна към прозореца. Не му харесваше, че е затворен, не му харесваше, че стаята е на втория етаж. Ако някой влезеше през вратата, нямаше откъде да избяга. Fight or flight, бий се или бягай. Ако имаше избор, винаги щеше да избере бягството. Не защото се страхуваше да приеме боя, не защото се опасяваше от евентуални наранявания, не — той беше свикнал с болката още от детството си и се бе научил да я изключва почти напълно. Друго беше по-важно: животът отрано го бе научил, че съпротивата сериозно влошава сблъсъка. Колкото по-пасивен оставаш, колкото по-тихо се отдалечиш от напеченото положение, толкова по-добре за всички участници.
Едва сега осъзна, че дори при отворен прозорец на партера бягството не беше добър изход. Не беше редно да остави момичетата, които спяха в леглото му. Значи бе длъжен да се бие. Без да се колебае, щеше да влезе и в най-безперспективната битка, за да ги предпази. Беше готов да умре и за едната, и за другата. Потисна едно цинично изсмиване. Сякаш имаше някакво значение, че е готов да умре за тях. Животът му и без това нямаше никаква стойност.
Стана тихо от леглото. Вляво и вдясно от него спеше по едно момиче и той неволно се ухили. Никога не си беше мечтал, че в този живот ще си има сериозна приятелка, която е наясно с всичко за него. А фактът, че тя се разбираше толкова добре с Кристина, граничеше с чудо. Открай време му беше ясно, че нито една жена на света няма да приеме връзката му с Кристина, но не разбираше защо. А и как щеше да обясни на партньорката си, че за него е съвсем нормално да спи в едно легло с най-добрата си приятелка, докато собствената му партньорка му създава проблеми? Поне за него обяснението беше просто. С Кристина бе абсолютно сигурен, че тя никога няма да го докосне на забранено място, но не това обстоятелство беше най-важното. Много повече тежеше съзнанието, че тя е част от него. Приемаше я като сестра близначка, като свое огледално отражение. Забелязваше колко е атрактивна като жена, виждаше сексуалните й предимства, но те не го възбуждаха. Не вярваше във висши сили или в други спиритуалистични глупости, но беше абсолютно сигурен, че Кристина му е сродна душа.
Набързо премисли дали преди да започне бягането, да не изведе Лайка на разходка, но снощи бяха празнували до късно и я бяха извели чак през нощта, значи можеше да почака до след бягането. Днес смяташе да тича малко по-бързо от обикновено, да пробяга обичайните четиринайсет километра за по-малко от час. Спортът му помагаше най-добре да прогони от главата си нежеланите мисли.
Дани влезе бързо в банята и хвърли бдителен поглед зад вратата. Тъпият му навик, щом влезе в непознато помещение, първо да погледне зад вратата, го нервираше, но до днес не бе успял да се отърве от тази слабост.
Изми си зъбите, облече анцуга и излезе от хотелската стая.
Едва озовал се навън, се затича леко и постепенно увеличи темпото. Пусна музиката на най-високото. Пак му беше тиха. Въпреки гърмящата музика и въпреки обстоятелството, че за пореден път тичаше като луд, вместо да бяга равномерно, мислите се промъкнаха обратно в главата му. В повечето случаи успяваше да овладее въртележката на мислите си, успяваше да ги накара да замлъкнат с добро настроение, оптимизъм и еуфория, но в емоционални дни като този въртенето ставаше неудържимо.
Десет години, бе казала дамата от консултацията. Средно след десет години болестта се проявява. Успя да убеди приятелката си, че не бива да се страхува от посочения срок, но за самия него аргументите се оказаха недостатъчно убедителни. Знаеше, че в много отношения е далеч над средното равнище, ала знаеше също, че има и сериозни дефицити.
Правеше ли го това средностатистически болен?
Дани не знаеше. Дори да беше абсолютно убеден, че във всички области на живота нивото му е далеч над средното, това нямаше да спре болестта. Тя щеше да се разрази, това беше повече от сигурно, и вероятно щеше да го засегне много скоро. Отдавна се беше примирил, че няма да навърши трийсет и една години. Живееше с това съзнание. Какво друго му оставаше? Щеше да е доволен, ако стигне до трийсет.