Много по-силно го гневеше фактът, че ще остави хора, на които искаше да помогне. Кристина. Имаше планове за нея, искаше да й създаде бъдеще, за да може да живее нормално и спокойно, да се справя без него. Тя щеше да го постигне, вече вървеше по правилния път.
Ами Джесика? При мисълта за нея Дани неизбежно ускори крачка. Направи грешка, като се обвърза с нея. Грешка, допусната по чисто егоистични причини.
Отначало беше само игра. Как да заподозре, че тя толкова се е привързала към него? Как да се сети, че въпреки всички фактори против връзката им, между тях ще се получи нещо истинско? Откъде да знае, че ще изгради толкова емоционална връзка с нея? Възможно ли беше човек да има в живота си две сродни души?
Никога не си беше помислял, че ще е в състояние да обича и друг човек освен себе си и Кристина.
Какво обаче струваше любовта му? Някога обичаше майка си, горещо и съкровено, както правят всички синове. И какъв беше резултатът? Тласна я към гибел и сега в нейния свят нямаше място за него. След смъртта на Лиъм тя тъпчеше любовта му. Той беше обичал и Рекс, с цялото си сърце, но любовта му се оказа недостатъчна да спаси животното.
Точно така, неговата любов не струваше нищо, тя беше опасна.
Ами доверието? Никога, на никого не се беше доверявал така, както на Джесика. Не бе смятал за възможно, че един ден доброволно ще позволи на някого да го докосва, а ето че се случи. Вярваше й безусловно, както и тя на него. Сърцето му го знаеше отдавна, но умът му продължаваше да се бори с промяната. Дани се затича още по-бързо. Знаеше, че един ден ще разбие сърцето на Джесика. Отново и отново се опитваше да прецени как да намали вредата до минимум.
Дали не беше по-добре да се раздели с нея още сега? Или да изчака, докато съдбата ги раздели? Какво щеше да преживее по-леко? Почти винаги отгатваше мислите й, но в този случай не беше възможно, защото тя самата не знаеше отговора.
Бягаше твърде бързо, затова се обърна по-рано от планираното и се затича обратно с още по-високо темпо.
Стигна до хотела мокър от пот, взе си мобилния телефон и свирна тихо на кучето. Лайка дотича при него, размахвайки опашка, и той я почеса по ушите. Още в началото бе обещал на Джесика, че двамата с кучето ще станат най-добри приятели, и бе изпълнил обещанието си. Лайка беше младо куче, още не бе навършила три години и той се надяваше пламенно да надживее поне нея.
Джесика и Кристина все още спяха дълбоко. Дани излезе тихо от стаята и двамата с вързаната на каишка Лайка заслизаха по стълбата.
Никога не би влязъл доброволно в асансьор — тясното помещение му приличаше на ковчег.
Докато се разхождаше с кучето, Дани прочете съобщенията на мобилния си телефон. Безброй поздравления за рождения ден — от ученици и приятели, от Йорг и децата от дома. Прегледа ги набързо с намерението да отговори по-късно. Майка му не се бе обаждала. Дълбоко в себе си Дани знаеше, че тя няма да се обади и до края на деня. Както всяка година. Разочарован, той прибра телефона, въпреки че му се дощя да го метне през поляната, такъв гняв го обхвана изведнъж. Майка му мислеше постоянно за брат му, който никога не беше живял. Едва успя да удържи на напора да зарита дървената ограда на близкото пасище, но не искаше да уплаши кучето.
Дани разтърси глава и се постара да прогони всички неприятни мисли. Сега се нуждаеше от студен душ и от отклоняване на вниманието. Върховете на Тирол бяха заснежени. По-късно ще се изкачи на някой от тях с Джесика и Кристина. Ще пътуват с лифта, това ще му хареса. Ако имат късмет, ще са сами в гондолата и той ще се изкатери на покрива. Само за малко, иначе момичетата ще получат инфаркт. Имаше желание да отиде нависоко и спешно се нуждаеше от адреналин.
ЯНУАРИ 2001
Потеглихме обратно към къщи с натежали от болка сърца. Възползвахме се от отпуската ми до последния ден и останахме много по-дълго от планираното. Макар да бяхме резервирали двойна и единична стая, прекарвахме всяка нощ заедно в двойната.
Тренировъчният център беше затворен за Коледа и Нова година, а за останалото време Дани помоли свой колега да го замества. Имаше уговорки за фотосесии, но постоянно ги отлагаше и накрая ги събра в края на януари. Едва се прибрахме в къщи и той отново си събра багажа: още на следващия ден трябваше да замине за Карлсруе и да остане там почти две седмици, за да навакса пропуснатите срокове. Като научиха, че и през следващите седмици ще работят със заместник, учениците му започнаха да мърморят. Дани постепенно осъзнаваше, че не разполага с достатъчно време за две професии, които изискват много от него. Освен това три пъти в седмицата откарваше Кристина на работа във фитнес клуба. Реших да го отменя поне в това задължение.