Всъщност Тара искаше само да го посплашат. Тя се чувстваше засегната и копнееше за отмъщение. Анджело намираше поведението й детинско и смешно. Неговите мотиви бяха съвсем други: той мразеше хомосексуалните. Най-вече такива като Дениъл. Зависими от наркотиците и болни. Не стига, че бяха обратни, ами и разпространяваха чумата в неговата родина. Омразата му нарасна до непоносимост.
Ако освен всичко друго успееше и да впечатли Тара, щеше да се радва двойно. Тя щеше да го дари с поредната гореща нощ. Отдавна не му се беше случвало.
Фактът, че той, Анджело, обикаляше около жилището на онзи тип вече повече от осем седмици, винаги следван от приятелчетата си, но нито веднъж не му се бе удал сгоден случай да го издебне, още повече влошаваше настроението му. Жадуваше най-сетне да изпусне парата, обаче Тейлър явно беше в постоянна отпуска. Очевидно си имаше достатъчно парички. Завърна се едва в края на януари.
Тогава Анджело се писа болен, издейства си фалшива бележка от лекаря и в продължение на една седмица вървя по петите на своя враг. Сега знаеше кога работи Тейлър, къде паркира, кога идва и си отива приятелката му. Анджело намери за крайно нагло, че Тейлър играеше с фалшиви карти. Ясно му беше, че той безсъвестно лъже момичето и само я използва, за да скрие любовта си към мъжете. Ала това не беше негов проблем. Главното беше да разбере кога и къде онзи тип ходи да тича всяка сутрин. През полето, после за кратко през гората. Безбожно рано, когато нормалните хора още спят. Перфектно. Оставаше само да го изведат от пътя и да го замъкнат навътре в гората…
Търпение, Анджело. Преспи само още веднъж.
Отборът му беше готов. Дано само някой от тези мързеливци не се успи.
Анджело потриваше ръце. Дали заради студа, или поради радостното очакване, не бе в състояние да каже. Влезе в големия склад, където работеше, и весело поздрави с „Добро утро“. Колегите му го изгледаха учудено. Никой не беше виждал Анджело Ламоника в толкова добро настроение.