Постепенно започнах да се тревожа. Слязох през терасата в малката градина и за пореден път претърсих с поглед граничещия с имота полски път. Бях сама в жилището. Кристина бе отишла да прекара уикенда при приятелката си Наташа, навярно защото отново я беше обзело чувството, че е длъжна да осигури на мен и Дани повече време само за нас двамата.
Междувременно бе станало осем и половина. Отдавна бях разходила кучето, закуската чакаше на масата. Въпреки че бе излязъл по-късно от обикновено, Дани трябваше отдавна да се е върнал. Обикновено не бягаше повече от час.
Тъкмо когато реших да взема Лайка и да тръгна по полския път, за да го посрещна и да се отърва от недоброто си предчувствие, чух, че входната врата се затваря. Въздъхнах облекчено и се ядосах на себе си, задето се тревожа безпричинно.
Още преди да е отключил вратата на жилището, аз му отворих и едва не получих удар. Белият му пуловер беше целият в кръв, носът му кървеше силно, лявото око започваше да посинява. Той мина безмълвно покрай мен. Преди да съм успяла да кажа нещо, вдигна отбранително ръка.
— Не ми задавай въпроси!
— Какво се е случило? — попитах аз въпреки това.
— На какво ти прилича? Имах малък сблъсък.
— Виждам. Очевидно си загубил.
Огледах го критично. От време на време се случваше да получи нараняване по време на тренировка, но никога не го бях виждала в такова състояние.
Дани изръмжа нещо неразбрано. Над окото му зееше рана и аз инстинктивно протегнах ръка.
— Дай да видя. Май трябва да се зашие.
Той се отдръпна светкавично.
— Не ме докосвай! Кръв!
За миг бях забравила очевидното. Както човек забравя, че на земята владее силата на тежестта.
Дани съблече окървавения пуловер и анцуга, смачка ги на топка и ги натъпка в кофата за боклук.
— Не е страшно. Ще се оправи от само себе си. Имал съм и по-лоши наранявания и всички зараснаха бързо. Не се налагат шевове.
Бързо се скри в банята. Чух как пусна водата. Разстроена, седнах в кухнята и зачаках. След известно време той излезе от банята, облечен в чисти дрехи, и седна при мен. Окото му бе посиняло, но поне носът му беше престанал да кърви. Бе залепил раната над окото много грижливо и сигурно щеше да зарасне, без да му остави лош белег. Устната му все още кървеше, но той не й обръщаше внимание. Захапа едно хлебче, докато аз го оглеждах тревожно и изчакващо.
— Какво има? — попита той, без да престава да дъвче.
— Какво се случи? — повторих въпроса си от преди малко.
Дани въздъхна примирено.
— Няколко типове ме издебнаха в гората. Явно не ме харесват.
— Кои са, по дяволите?
— Странно защо, но не ми се представиха.
Започвах да се ядосвам.
— Не може ли поне веднъж да говориш сериозно?
— В момента съм напълно сериозен.
— Колко бяха?
— Петима. Или може би шестима. Нямам представа. Пропуснах да ги преброя.
Намаза втората половина на хлебчето с масло.
— Петима или шестима? — попитах и изкривих лице. — И изглеждаш така? Къде са другите? В интензивното или на гробищата? Или всичките са били боксьори тежка категория? Нали веднъж ми каза, че ще се справиш с петима побойници!
За първи път прекъсна закуската си и ме погледна пронизващо.
— Трябва да ме слушаш по-внимателно. Казах ти, че бих могъл, не, че ще го направя!
Обзе ме недобро предчувствие.
— Какво по-точно означава това?
Отместих чинията. Гладът ми бе преминал.
— Още в Библията е писано: ако някой те удари по дясната буза, подай му и лявата. Хапни нещо, Дъки.
— Сега ме баламосваш, нали?
— Малко.
Без да губи спокойствие, той посегна към хлебчетата.
— Дани! — изфучах и изнервено изтръгнах хлебчето от ръката му. — Какво си направил, по дяволите?
Той си взе хлебчето обратно.
— Престорих се на мъртъв. В света на животните това работи. Нападателите губят желание и си търсят нова жертва.
— Дори не си се отбранявал! — Не беше въпрос, а установяване на факт. — Защо?
Дани равнодушно вдигна рамене и не отговори. Изведнъж проумях защо не се е отбранявал и вероятно никога няма да го направи: по силата на навика. От детските си години бе научил да изтърпява неприятностите, без да се брани. Колкото по-малко се съпротивляваш, толкова по-лесно ще се отървеш. В репертоара му не влизаше да защитава самия себе си.
— Защо те нападнаха? По каква причина?
В този момент грижливо поддържаната маска на спокойно безразличие падна от лицето му. С почти гневно движение метна хлебчето в чинията и скръсти ръце пред гърдите.