— Започвам през септември. Ще работя като продавачка в модния бутик долу в селото. Ще мога да се прибирам пеш. — Лицето й сияеше. — Вече няма да се налага да ме водите и връщате.
Двамата с Дани не бяхме в състояние да си затворим устата от изненада.
— Вече имаш договор? И не си казала нито дума!
Кристина кимна усърдно, изтича в жилището и бързо се върна с договора за професионално обучение.
— Божичко, Тина, страхотно!
Не бях на себе си от вълнение. Кристина наистина бе успяла. Далеч от улицата, далеч от дрогата, щеше отново да води подреден живот.
— Най-късно щом завърша обучението си, ще печеля достатъчно, за да си наема собствено жилище.
Тя погледна с очакване от мен към Дани.
— Виж, Тина — поде Дани и я погледна пронизващо, — аз съм планирал да ти купя жилище. Искам да знам, че си осигурена.
Тя го изгледа невярващо.
— Ти си луд!
— Не, говоря съвсем сериозно. Дай ми още година или две, за да събера малко пари, и ще има достатъчно за тристайно жилище. Приеми го като подарък за обучението и като стимул да го завършиш успешно. — Дани ме погледна въпросително. — Надявам се, нямаш нищо против, Дъки?
— Разбира се, че нямам нищо против — потвърдих. — Парите са твои. Можеш да правиш с тях, каквото искаш.
— Но как така? — Кристина поклати неразбиращо глава. — По-добре си купете жилище за вас двамата.
Дани кротко я притисна до гърдите си.
— Тина — обясни той колебливо, — много добре знаеш, че няма смисъл да купувам жилище за мен. Един ден, когато вече няма да ме има, искам ти да заемеш своето място в живота.
За втори път Дани споменаваше, че един ден ще се наложи да ни напусне. Гърлото ми се стегна заплашително. Ето я пак темата, която избягвахме както дяволът светената вода. Въпреки че никога не бяхме говорили открито, тя беше винаги с нас. Като пулсираща, постоянно гнояща под кожата рана. Силно ми се прииска да си натъпча ушите с памук.
Кристина издаде долната си устна напред и котешките й очи се напълниха със сълзи.
— Не искам да ми купуваш жилище — заяви тя с детско упорство. — Не искам нищо от теб, нищичко, искам само да си тук. Нямаш право да ме напуснеш!
Буцата в гърлото ми стана още по-голяма. Примигвах, за да прогоня сълзите, които напираха и в моите очи. За пореден път осъзнах колко силно обичам Кристина и колко погрешно я бях оценила в началото.
С голяма нежност Дани я сложи в скута си и я притисна силно. Тя се сгуши на гърдите му и дълбоко изрязаното потниче разкри голите й гърди. Тази гледка отдавна вече не ме смущаваше.
— Тина, скъпа моя… — Дани притисна мократа й от сълзи буза във врата си. — Нямам намерение да те напусна. Ще остана още много години с теб. Един ден ще умра, но дотогава ти отдавна ще си омъжена и ще имаш деца. Вече няма да се нуждаеш от мен.
— За какво ми е тогава жилище? — попита предизвикателно тя.
— Защото аз искам така! — настоя Дани. — Ти си моето семейство. Един ден ще получиш всичко, което ми принадлежи. — Дани се обърна за малко към мен и добави: — И за теб ще измисля нещо. Искам и ти след смъртта ми да си намериш мястото в живота.
Отбранително поклатих глава.
— Аз винаги ще се нуждая от теб, Дани! — изхълца Кристина.
Той й изтри сълзите с палец.
— Ти ще се справяш чудесно без мен, но дотогава има предостатъчно време. — Приятелски, но енергично я отдели от себе си. — Хайде, момичета, пригответе се. Отиваме да хапнем навън, а после ще отпразнуваме успеха на Тина.
Предостатъчно време! По-късно често щях да си припомням това изречение. Когато стана ясно, че никога няма да имаме достатъчно време.
Излязохме от ресторанта и решихме да отидем някъде на кафе и да се откажем от празнуването. Кристина и без това почти не пиеше, а Дани беше заклет въздържател — по причини, които междувременно бях започнала да смятам за много убедителни.
Кристина си поръча лате, Дани и аз — капучино.
— Искате ли в събота вечерта да отидем в Канщат? — попита внезапно Дани. — Започва пролетният празник.
— О, да — съгласих се аз, а Кристина запляска въодушевено.
— Нали там се запознахте!
Кимнах. Преди повече от година и половина. Онази октомврийска нощ сякаш беше от друга епоха.
— Колко романтично. Аз обаче няма да дойда с вас — заяви Кристина.
— Съвсем спокойно можеш да дойдеш, Тина — увери я Дани и потисна усмивката си. Явно си беше спомнил как се бяхме запознали. — Не беше чак толкова романтично.
— Няма да дойда — повтори уверено тя, но внезапно вдигна глава и се ослуша.
— Какво има?