Дани веднага забеляза промяната в поведението й.
— Шт! — изсъска тя. — Чувате ли?
Изражението й се вкамени, лицето й побледня. Погледът й се насочи към двете възрастни дами, седнали встрани от нашата маса.
— Онези говорят за нас.
Затаихме дъх и се вслушахме. Скоро чувахме всяка дума.
— Какъв позор! Просто не мога да повярвам, че тук живеят такива!
— Човек вече никъде не е сигурен.
По-възрастната от двете — белокоса, със студено къдрене и очила — се обърна нарочно към нас.
— Той ще донесе у нас чумата на хомосексуалните. Трябва да го изгонят от страната!
Другата жена — доста закръглена, с ужасна блуза на цветя — изшушука в отговор:
— Наистина ли е обратен? Очевидно общува интимно и с жени!
Преглътнах мъчително. Нима не разбираха, че ги чуваме?
— Чух, че бил наркоман. — Мисис Студено къдрене дори посмя да ни посочи с пръст. — Всичките са наркомани. Със сигурност са заразени с онази болест.
Другата жена също погледна към нас и забеляза, че сме ги зяпнали с отворена уста. Бързо ни обърна гръб и продължи разговора с понижен глас.
— Да си вървим — пошепна Дани.
— Ей сега ще ида при тях и ще им цапна по един! — изфуча Кристина.
Аз не бях в състояние да говоря.
Дани плати и ни поведе навън, към колата. Вървяхме безмълвно. Бях толкова бясна, че ей сега щях да експлодирам. Дани включи двигателя и завъртя на първа.
— Ще се върна в заведението — заявих внезапно аз.
— Няма полза, Дъки. Остави.
Слязох, преди той да е потеглил.
— И аз идвам! — викна Кристина и също изскочи от колата.
Дани изключи двигателя и изръмжа нещо от рода на „Тъпи женски!“. Със сигурност не говореше за жените в кафенето.
Без да знам какво всъщност възнамерявам да сторя, се насочих право към масата на двете възрастни жени. Придърпах си стол и го възседнах наобратно. Кристина последва примера ми.
— Значи, би трябвало да ни изгонят от страната, така ли? — попитах небрежно.
Двете лели ме зяпнаха смаяни.
— Защото сме заразени, така ли? — допълни със същия тон Кристина.
— Не вас — обясни успокоително мисис Студено къдрене. — Само младия мъж, който седеше с вас. Той е наркоман.
— Това не е вярно — усмихна се любезно Кристина. — Наркоманката съм аз.
Объркани, жените се огледаха за помощ от персонала.
Кристина се наведе напред и зелените й очи прободоха жената с грозната блуза на цветя.
— Как ли се чувства човек, който знае, че ще умре, а вместо разбиране получава само глупави коментари от глупави стари жени?
— Тръгваме си — заяви мисис Студено къдрене на приятелката си.
— Той сам си е виновен — защити се другата, трепереща под обвинителния поглед на Кристина. — Щом води такъв живот!
Само за миг изражението на Кристина се промени. Огледа се наоколо с разширени от ужас очи, сякаш търсеше помощ.
— Като дете бях изнасилена! — изплака внезапно тя и даже изтръгна от очите си две сълзички.
— Мили боже! — Бабата с грозната блуза притисна ръка към устата си. — Това е ужасно!
Включих се в играта.
— Остава ни само да се молим онзи тип да не е бил заразен от болестта на хомосексуалистите. Иначе сигурно ще умреш!
— Да, мисля, че беше заразен. — Устните й затрепериха. — Аз ще умра!
Театрално стиснах ръката й.
— Трябва веднага да напуснем страната!
Кристина се обля в сълзи и захълца неудържимо.
— Не искахме да кажем това — подхвана мисис Студено къдрене, докато другата отчаяно махаше към сервитьорката. — Казахме само…
Издърпах хълцащата Кристина от масата.
— Да си вървим. Досаждаме на дамите. Ще идем в друго кафене. Дано и там да не ни одумват.
— Това е нещо съвсем различно!
Мисис Студено къдрене стана и възмутено опря ръце на хълбоците.
— О, така ли? — отвърнах цинично. — Различно ли е? Сигурни ли сте?
Без повече думи прегърнах плачещата Кристина и я изведох от кафенето. Двете баби бяха напълно объркани. Ако поне за минута се замислят върху казаното от нас, ще сме постигнали успех.
Щом излязохме, Кристина изправи гръб, изсмя се и вдигна ръка. И аз се засмях и я ударих.
Като ни видя, Дани включи двигателя. Качихме се в колата, без да спираме да се смеем.
— Сега по-добре ли сте? — попита той.
— Тъй вярно! — отговорихме едновременно.
В крайна сметка двамата с Дани отидохме на пролетния празник без Кристина. Нищо не бе в състояние да я накара да ни придружи. Според нея — въпреки всичките ни контрааргументи — в нашето излизане имало нещо романтично и нейното място не било там.