Тръгнахме си малко преди полунощ. Градината на съседната къща беше ярко осветена, навсякъде висяха лампиони. Гърмеше музика. Явно имаше голямо празненство. Съседната улица беше претъпкана с паркирали коли. Обикновено успявахме да паркираме двете големи коли без проблеми, но днес това се оказа невъзможно.
— Ще спра на паркинга пред гробището и ще се върнем пеша — реши Дани.
Нощта беше много топла. И двамата не носехме якета, само леки суичъри, и перспективата да се поразходим беше по-скоро примамлива, отколкото смущаваща.
Дани заключи колата, двамата се уловихме за ръка, минахме покрай гробището и тръгнахме по спокойната тясна улица към къщи.
— Имаме си компания — пошепна ми внезапно Дани.
Огледах се уплашено. Доста време не виждах нищо, но най-сетне забелязах малко отстрани и отзад две неясни фигури. Отляво се движеха други две сенки, отдясно беше високият зид на гробището. Стиснах ръката на Дани, но той продължи да върви съвсем спокойно, даже не ускори крачка. Само след секунди ни обкръжиха.
— Здрасти, ей, вие двамата!
Едър, тъмнокос южняк с конска опашка се изправи пред нас.
— Нямате ли си друга работа, освен да ме дебнете по цяла нощ?
В гласа на Дани нямаше и следа от безпокойство. Говореше като изнервен човек.
— Чакахме те — заяви тъмнокосият.
Прецених, че е в средата, а може би и към края на двайсетте.
— Ти паркира твърде далече и сам ни осигури много добра възможност да ви придружим.
— Много благодаря, но можем да се приберем и сами — изръмжа Дани. — Започвате да ми досаждате.
Направи крачка напред и се опита да мине покрай другите отляво. Трима души ни препречиха пътя. Други трима застанаха зад нас. Всичките горе-долу на една възраст, облечени изцяло в черно. Направи ми впечатление, че всички носеха черни ръкавици.
Подли страхливци, помислих си гневно. Щом толкова искат да пребият Дани, поне да рискуват да влязат в досег с кръвта му.
Южнякът пристъпи към мен и ме удостои с усмивка.
— Казвам се Анджело — представи се учтиво. — Ти коя си?
— Върви по дяволите! — изфучах.
Той се приближи още малко към мен. Дани понечи да застане пред мен, но другите веднага го хванаха. Един от стоящите зад нас го сграбчи за лявото рамо, вторият — за дясното. Дани спря.
— Браво — каза им одобрително той и се огледа. — Пак шестима срещу един. Моите уважения. Страхотно постижение.
Анджело махна небрежно на един от типовете зад нас да излезе напред.
— Пете, я обясни още веднъж на нашия приятел какво искаме от него. Подробно, ако обичаш! Той явно е от бавно загряващите.
За момент се запитах дали да не им кажа, че Дани притежава черен колан по спортно карате и втора майсторска степен по кикбокс, но реших да си мълча. Сигурно нямаше да ми повярват, а ако ми повярваха, щяха да се запалят още повече.
От другата страна на гробището се появи възрастен мъж, излязъл на разходка със своя бийгъл. Щом забеляза облечените в черно фигури, той забърза в другата посока. Така и не успях да си поема въздух, за да го повикам.
Пете излезе напред. Беше половин глава по-нисък от Анджело, имаше грозен крив нос — изглеждаше, сякаш многократно е бил чупен — и носеше черна вълнена шапка. Пете обхвана брадичката на Дани с палец и показалец и го принуди да го погледне в лицето.
— Искаме да си ометеш болния обратен задник оттук. Събери си багажа и си върви.
— Никъде няма да отида!
— Пак ли ставаш нахален?
Пете го погледна заплашително в очите, Дани му отговори с гневен поглед.
По дяволите, Дани, ти си пълен идиот, наругах го мислено. Не ги ядосвай повече. Гледай в земята, преструвай се, че те е страх, дай им, каквото искат. Може пък да те оставят на мира.
— Майната ти — изрече Дани, без да откъсва поглед от негодника насреща си.
Пете изгуби битката с погледи и направи крачка назад. Неочаквано замахна и заби юмрук в лицето на Дани.
За момент затворих очи. Трябваше ли да гледам?
От носа на Дани рукна кръв. За миг той присви едното си око, потисна болката, всмука кръвта и я изплю върху панталона на другия. Пете отскочи назад отвратен.
— Заразен съм! Не го прави пак, ти, болен педераст!
Отново се нахвърли върху Дани и заби юмрук в корема му. Дани изобщо не се впечатли. Умееше да стяга коремните мускули и сигурно не беше усетил удара. Само че онези все още не бяха свършили с него. Двама продължаваха да го държат за раменете и той не бе в състояние да се помръдне. Направи ми впечатление, че мъжът отляво носеше дяволски скъпо кожено яке с избродирана мъртвешка глава. Навярно щяха да го открият по него.