Двама от нападателите стояха на известно разстояние, все едно на пост, въпреки че не се виждаше жив човек, който би могъл да ни се притече на помощ. Внезапно се зарадвах, че Кристина не бе дошла с нас. Тя щеше да преживее истински ужас.
Анджело пристъпи към Дани и също като Пете обхвана брадичката му. Изведнъж се изсмя високо.
— Я вижте — извика той в най-добро настроение. — Досега не го бях забелязал.
Показалецът в ръкавица бавно се плъзна по финия белег върху лицето на Дани. В следващия миг Анджело завъртя главата на Дани така, че приятелчетата му да могат да видят лявата буза.
— Явно някой преди нас му е дал да разбере.
Анджело продължи да опипва лицето на Дани. Провери и другата буза.
— Наистина е жалко — заяви той. — Да обезобразиш такова красиво лице! Ц-ц-ц! Колко неприятно. Хайде, кажи ми кой беше!
— Това изобщо не те засяга!
Двамата отзад извиха ръцете на Дани на гърба и за момент той изохка уплашено. Сигурно бяха улучили ранената му китка.
— Кой ти направи това, питам!
Анджело се приближи още до него.
— Върви в ада! — изфуча Дани.
Анджело замахна и го цапардоса по брадичката с опакото на ръката. При следващото си движение заби лакът в стомаха му.
— Не ставай нахален — предупреди го той с вдигнат показалец. После внезапно се провикна весело: — Знам кой е. Със сигурност са били родителите ти. Малко след раждането ти.
Майчице! Улучи болезнена точка, мина ми през главата. Надявах се да е достатъчно, за да предизвика Дани. Дишането му се бе ускорило забележимо. Явно му беше трудно да се овладее.
Защо, по дяволите, изобщо се владее?
— Още тогава не са те искали — добави Анджело.
— За бога, Дани! — викнах към него. — Сритай го най-сетне в проклетата муцуна!
За момент изглеждаше, че той ще направи точно това. Мускулите на раменете, му се опънаха, премести тежестта върху десния крак. Точно в тази секунда обаче Анджело сложи ръка върху ключицата му, плъзна я бавно и предизвикателно по гърдите, слезе към корема, а после се върна към рамото.
— Ти никога не би направил подобно нещо, нали? — произнесе сладникаво той.
Дани моментално се скова. Затвори очи, за да се справи с надигащата се паника. Проумях, че сега онези ще могат да правят с него, каквото си искат, а той няма да предприеме дори опит за самоотбрана.
Толкова пъти бях присъствала на състезания, толкова пъти бях гледала как обезврежда противниците си без усилие, а сега стоеше пред мен като вкопан в земята и позволяваше на шепа негодници да го пребият. За пореден път.
— Каза ли нещо, сладурче?
Пете застана плътно до мен.
— Я млъквай! — изсъсках.
— Какво ще кажеш да я отведем у нас за тази нощ? — извика Пете към Анджело. — Ще я употребя за най-различни страхотни неща! — И направи вулгарно движение с юмрука към устата.
— Стой далеч от нея! — изръмжа Дани.
Анджело погледна развеселено единия, после другия и заръкопляска в еуфория.
— Улучихме! — изрева той. — Намерихме слабото му място! По всичко личи, че тази нощ ни предстоят още забавления.
Дани проумя, че е сгрешил, и гневно захапа долната си устна.
Анджело се приближи плътно до мен.
— Хайде, сладката ми, ела при нас.
— Ти също стой далеч от нея!
Тонът на Дани се бе променил. Вече не звучеше изнервено и гневно, а заплашително.
Двамата мъже, които го държаха, не забелязаха промяната. По-дребният имаше кротки светлосини очи и за миг се запитах какво търси в тази банда. Двамата също се присъединиха към радостния рев на другите, но съвсем закономерно хванаха Дани по-здраво и се разкрачиха, за да избегнат евентуални ритници. Приближи се и един от другите, дето уж стояха на пост. Широкоплещест и небръснат, той се разположи зад Дани и скръсти ръце на гърба, ала остана извън обсега му.
Заподозрях какво възнамеряват. Да го раздразнят до кръв, за да го принудят да ги нападне. С жертва, която се бие отчаяно, забавлението щеше да стане още по-приятно. Щом се налагаше да ме използват, за да постигнат целта, щяха да го направят.
Анджело се приближи още и телата ни се допряха. Миришеше на евтин афтършейв и цигари. Излъчваше ужасяваща властност. Пулсът ми се ускори.
— Какво ще се случи, ако си позволим да се позабавляваме малко с нея? — попита войнствено Анджело.
Видях как Дани за втори път едва забележимо премести тежестта си, сега леко назад. В същия миг той прецени положението с поглед, вслуша се в движенията зад себе си и мислено измери разстоянието до нападателите. Тайно се зарадвах. Тази нощ нямаше да трае вечно. Дани бе стигнал до точката на кипене. Сега ставаше въпрос за мен и той нямаше да се забави много.