— Няма да повторя още веднъж. Веднага се махни от нея!
Дани бе взел решение да се бие. Поредното предупреждение беше без значение. То послужи само за отклоняване на вниманието и му осигури удобен случай.
Анджело се изсмя, сложи ръка на рамото ми и посегна към гърдите ми.
Дани се освободи с едно-единствено движение. Светкавично изтегли раменете си напред, извади от равновесие двамата негодници, увиснали на ръцете му, запрати ги напред, а той самият се наклони назад. Небръснатият тип зад него направи крачка напред. Дани замахна с крак, направи завъртане на 180 градуса във въздуха и опакото на стъпалото му улучи мъжа в лицето. Чу се застрашително изпращяване и онзи се свлече на земята. Пете и двамата, които бяха държали Дани, се нахвърлиха едновременно върху него с намерението да го обездвижат. Единият го хвана за рамото. Дани го стисна за китката, изтегли го през гърба си и го тръшна силно на земята. Падналият беше онзи с кротките очи. Изохка и макар че веднага се изправи, не посмя отново да посегне към Дани. Пете го хвана с две ръце изотзад, а мъжът със скъпото кожено яке направи грешката да се приближи отстрани. Дани замахна отново с крак и сайд-кикът улучи противника два пъти в стомаха. В същото време лакътят на Дани се заби в лицето на Пете. Онзи го пусна, хвана се за лицето и изплю кръв.
Шестият от бандата, който бе стоял на пост, избяга безмълвен.
Анджело наблюдаваше представлението от известно разстояние. Хвана ме здраво и ме постави пред себе си, за да ме използва като прикритие. После изкрещя към Дани:
— Ако направиш само една крачка, ще й счупя…
Дани изобщо не го чу. Времето за разговори бе изтекло. Без да се колебае, той направи скок. Прелетя на милиметри от мен и улучи Анджело отстрани. Онзи отлетя на метър назад, изпищя и се стовари на земята. Дани не му остави време да се надигне, а го сграбчи за яката, издърпа го и му нанесе два юмручни удара в лицето. От носа на Анджело пръсна кръв и той изпъшка:
— Ти да не си полудял?
Дани спря за миг, сложи ръка върху гърлото на Анджело и му каза тихо:
— Ако още веднъж докоснеш приятелката ми, ще умреш, обещавам ти!
Погледна го пронизващо, после натисна главата му надолу, докато се опря в хълбоците. В заключение светкавично изстреля коляното си нагоре и го заби в ребрата на противника. Чу се пращене на кости и Анджело изпищя. Дани го пусна на земята и се огледа.
На няколко метра от нас мъжът с коженото яке тъкмо се надигаше. Пете се гърчеше и плюеше кръв. От другите нямаше и следа.
Застанах до Дани.
— Ето на! — заявих. Не успях да се удържа и се ухилих широко. — Ето, че става!
— Той те докосна — прозвуча почти тъжно гласът му.
— Не беше чак толкова страшно — успокоих го. — Нищо не ми стана. Всичко е добре!
— Какво ще правим сега с него? — попита ме Дани и подритна проснатия на земята Анджело, който хленчеше тихичко. Вдигнах рамене. Дани клекна до него. — Страхотни приятели имаш — отбеляза сухо той. — Набързо се ометоха.
Хвана го и го вдигна. Анджело простена.
— Ти ми счупи ребрата! — изпъшка той.
— Знам — отговори Дани. — Ще го преживееш.
— Проклет наркоман! Никой няма право да ми чупи ребрата. Няма да се отървеш. Ще ми платиш, гаден педераст!
Дани го пусна рязко и Анджело отново се загърни на земята.
— Нищо му няма — установи Дани. — Ако счупените ребра бяха наранили белите дробове, нямаше да ругае така.
Изтри с опакото на ръката кръвта, която все още капеше от носа му. Извадих от чантата си хартиена кърпичка и му я подадох. Той си почисти носа и отстрани, доколкото беше възможно, кръвта от ръцете си. Погледна се изпитателно и реши, че кръвта е изсъхнала и е безопасна. Вероятно повечето и без това не беше от него. Улових протегнатата му ръка, омазана с кръв, и тръгнахме към къщи.
— Добре се справи — похвалих го. — Сигурно няма да те нападат повече.
— Не се заблуждавай. Случилото се тази нощ ги вбеси истински. Ще ме преследват до дупка.
— Наистина ли мислиш така?
След такъв бой не можех да си го представя.
— Абсолютно съм сигурен. Тези типове разсъждават еднакво. — Дани помисли малко и добави решително: — Ако още веднъж се приближат до нас, ще съжаляват.
— Много добре, Дани! — извиках и го ударих с длан по гърдите. — Това е правилната нагласа!
— Някой е дошъл при теб, Дани — каза Кристина. Изглеждаше объркана.
Дани тъкмо се бе върнал от ежедневния си крос, аз бях още в леглото, а тя правеше закуска. Късно през нощта, когато се прибрахме, тя спеше и все още не знаеше за случилото се.