Дани се прибра едва късно вечерта.
— Какво беше повредено? — попитах вместо поздрав.
— Сигурно ще се изсмееш — отговори той. — Нищо не е повредено. Онези шегаджии са пъхнали в ауспуха две запалки и са ги закрепили с ластик. Заседнали са в гърнето и тракането е било оттам. Механиците работиха дълго, докато открият какво е станало.
— Великолепно — отсякох. — Знаех си, че са били онези. Какво ще правим сега?
— Нямаме доказателства.
Вечеряхме заедно. Едва по-късно Дани ми призна:
— Тази сутрин са отчупили звездата на мерцедеса. Всъщност не възнамерявах да ти кажа и помолих веднага да я заменят, но това със сигурност няма да е последно. Наскоро ми откраднаха антената.
— Жалки страхливци! — възмутих се аз. — Вече не смеят да се приближат до теб и си изливат гнева върху колите.
Дани кимна.
— Можеше да се предвиди. Нека да изчакаме. При нужда ще отидем в полицията и ще подадем оплакване. Навярно обаче няма да постигнем нищо.
МАЙ 2001
В петък след работа не отидох направо при Дани, а останах в Щутгарт да се видя с Ванеса. Тя щеше да прекара уикенда при родителите си. Отидохме на вечеря, после на кино. Тя ми разказа за новия си приятел Крис, с когото се запознала в Мюнхен. Веднага ми стана ясно защо не се е появявала през последните седмици. Изненадващо изобщо не усещах отсъствието й. Щом Дани и Кристина бяха до мен, никой не ми липсваше.
— Ще се омъжа за него — съобщи Неса. — Крис със сигурност е подходящ за женитба.
Неволно се усмихнах. Ванеса винаги се влюбваше в мъже, подходящи за женитба.
— Как върви с теб и Дани? — попита тя.
— Много добре — отговорих. — Всичко е наред.
Ванеса не знаеше почти нищо за Дани. Много ми се искаше да разкажа на някогашната си най-добра приятелка, че през последните седмици четиринайсет пъти са ми счупили звездата на мерцедеса, че постоянно липсва или моята антена, или тази на Дани, че само преди седмици бяха забили пирон в една от гумите му. Не й казах нищо. Изобщо не споменах, че преди време са го издебвали и неколкократно са го пребивали. Ако й бях разказала всичко, неизбежно щях да стигна до причината за тези случки. Беше ми ясно, че най-късно след избухването на болестта ще се наложи да кажа истината на Ванеса, но бях твърдо решена да чакам дотогава. Нямах никакво желание да слушам часове наред колко опасно е всичко това, колко съм тъпа и как има много майки с красиви синове. Мълчах и слушах с известна завист колко перфектна е връзката й с Крис. Подсъзнателно взех решение за в бъдеще да се срещам още по-рядко с Ванеса.
Късно след полунощ се прибрах вкъщи, тихо изведох Лайка и потеглих към дома на Дани.
Паркирах зад БМВ-то. Къщата тънеше в мрак. Както винаги, всички щори в жилището бяха вдигнати. Никъде не се виждаше светлина. Над Кристина и Дани живееха Брита и съпругът й Холгер. И двамата работеха много и сигурно отдавна спяха. Обикновено Дани оставаше буден до късно през нощта. Не спеше повече от пет-шест часа — смяташе го за губене на време, днес обаче явно си беше легнал рано. Или бродеше като призрак из тъмното си жилище.
На път от колата към къщата видях огромен транспарант, окачен малко накриво от предната страна на къщата. С кървавочервена боя и печатни букви беше написано: „УМРИ, ХОМОСЕКСУАЛНА СВИНЯ“.
Гърлото ми запари, сякаш някой беше пъхнал вътре ютия. Огледах се, но извършителите, естествено, бяха офейкали отдавна. Очите ми се напълниха със сълзи на гняв и ужас. Защо бяха окачили този плакат? Защо?
Не беше ли достатъчно страшно, че той ще умре? Защо ръсеха сол в нашите и без това дълбоки рани?
Опитах се да откача транспаранта, но установих, че не мога да го достигна. Как ли онези проклети мръсници са го окачили толкова високо?
Искаше ми се да сваля транспаранта и да премълча пред Дани какво са сторили, но не знаех къде да намеря стълба. Не ми остана друго, освен да го събудя.
Промъкнах се в спалнята и установих, че Кристина лежи от моята страна, сгушена в Дани. Гледката ме трогна. От последния път, когато тя бе дошла в леглото му, сякаш беше минала цяла вечност.
Пристъпих към леглото и Дани веднага се събуди. Лекият му сън си имаше и предимства. За да го извадя от леглото, ми бяха нужни не повече от три секунди. Дадох му знак да дойде с мен и той ме последва навън.
— Лоши новини — предупредих го и го изведох през вратата.
— Уау! — учуди се той и кимна едва ли не одобрително. — Впечатляващо. Явно имат сериозни намерения.
Бях се опасявала, че ще побеснее, но Дани остана напълно спокоен. Прекалено спокоен за моя вкус. Огледах го скептично.