Дани, естествено, забеляза спуснатите щори в стаята на Кристина, но не си помисли нищо лошо. Или поне не предположи, че някой ни е нападнал с камъни. Разбра истината едва когато ние му казахме. За моя изненада не се наложи да го убеждаваме да се включи в акцията на Кристина — идеята веднага му допадна. Вероятността Кристина да е била в стаята си и да я наранят го вбеси толкова силно, че беше готов веднага да тръгне да търси нападателите. После обаче се задоволи да замени счупеното стъкло.
Облечени в черно, момчетата стояха в скривалищата си и се упражняваха в търпение. Дани със сигурност вече скучаеше до смърт. Дългото стоене неподвижен не беше от силните му страни.
Въпреки че нашият пост беше най-приятният, ние с Кристина също бяхме нетърпеливи.
Късно след полунощ откъм колите прозвуча тихо изсвирване — уговореният сигнал.
Опряхме лица в стъклата на прозорците, но навън цареше мрак и не видяхме абсолютно нищо. Тогава въпреки уговорката излязохме навън.
Онези страхливци тичаха като зайци.
Разпръснаха се на всички страни, преследвани от нашите момчета. Моят поглед търсеше Дани. Той и Симон преследваха двама бандити. Дани беше доста по-бърз от Симон — изпревари го и настигна двамата без усилие. Щом се приближи до първия, скочи на гърба му с цялото ускорение от бягането. За такъв скок на всяко състезание щяха да го дисквалифицират незабавно. Оня тип се просна на земята в цялата си дължина. Дани просто претича през него и спря другия по същия начин. Издърпа го да стане, изви ръцете му на гърба и го поведе към къщата. Първият — познах Пете — бе оставен за Симон и в момента той се стараеше да го завлече до къщата. Джузепе му се притече на помощ и двамата заедно с големи усилия предотвратиха бягството на Пете. Дани бе заловил един от двамата, които онази нощ го държаха за раменете, а Свен и Патрик бяха хванали небръснатия. Рики бе успял да задържи Анджело. Онзи с коженото яке се бе изплъзнал. Тази нощ бяха дошли петима.
Макар и двама, Симон и Джузепе се справяха трудно с Пете. Той се отбраняваше като побесняла мечка, безогледно размахваше юмруци. Макар да беше уговорено само да ги задържат, Патрик и Джузепе се нахвърлиха да ги бият. Всъщност нямаха избор, защото противниците им, естествено, не се оставиха да бъдат задържани без съпротива.
Дани заби лакът в корема на близкия до него с такава сила, че през следващите минути онзи бе изцяло зает с усилието да поеме въздух. После удари Пете изотзад и под ъгъл в колянната ямка и онзи рухна на земята. Дани го ритна отстрани и го обезвреди напълно. За Симон и Джузепе остана само да го завлекат на уговореното място зад къщата. Е, този път Пете поне нямаше да изгуби още някой и друг зъб.
Дани май се забавляваше от акцията. Не бях съвсем сигурна дали да се радвам, или да се тревожа. Той беше импулсивен и когато темпераментът му вземеше връх, беше много трудно да го обуздаеш.
Свен и Патрик се справиха със своя човек без проблеми. Носът му кървеше, той ругаеше непрекъснато, ала бе спрял да се отбранява. Рики водеше сериозна битка с Анджело. Нашите момчета вече бяха завлекли трима от нападателите зад къщата, Анджело обаче продължаваше да се отбранява. Рики надали щеше да успее да го отведе при другите. Патрик му се притече на помощ. Ние с Тина го последвахме.
— Това беше за последно! — извика Рики и за пореден път заби юмрук в лицето на Анджело. После всичко стана много бързо.
— Рики, внимавай! — чух да вика някой. Мисля, че беше Симон.
Предупреждението закъсня. Анджело извади от джоба си ловен нож и прободе Рики. Улучи го в хълбока. Бързо извади ножа и понечи да нанесе втори удар, но не му стигна време. Дани се озова до него с един скок, изрита го в рамото и предотврати Рики да бъде прободен втори път. После сграбчи Анджело за китката, изви ръката му на гърба, стисна я с две ръце и я ритна със стъпало. Ръката веднага се счупи.
— Извикайте линейка — обърна се Дани към нас.
Не си бях взела телефона. Симон извади своя и набра номера на спешната помощ.
Ако онази нощ бях повярвала, че е невъзможно някой да разгневи Дани повече от тогава, сега разбрах, че съм се излъгала. Той изтръгна ножа от ръката на Анджело и го обърна към себе си. Ръката на италианеца висеше под абсурден ъгъл към тялото. Дани започна да го налага с юмрук — удряше с лявата ръка, ножът беше в дясната. Ударите му не бяха координирани. Просто даде воля на яростта си.
Рики коленичи на земята с ръце върху силно кървящата рана. Кристина и аз седнахме от двете му страни. Тя си свали пуловера и го притисна силно върху раната. Симон утешително сложи ръка на рамото му.