Видяхме как Дани запрати Анджело към близкото дърво и той си удари гърба.
— Дани, спри, ще го убиеш! — извика пронизително Кристина.
Той не й обърна внимание. Със свободната си ръка хвана Анджело за гърлото и удари главата му в дървото. Анджело вече не беше в състояние да се отбранява.
— Казах ти — още веднъж и ще умреш! — изръмжа Дани.
Анджело вдигна отбранително здравата си ръка.
— Не съм докоснал приятелката ти! Ти си психопат!
— Прободе приятеля ми с нож. — Дани отново удари главата му в дървото. — Току-що взех решение да разширя обещанието си с още една точка.
— Ти си напълно луд! — изкрещя Анджело. Гласът му се пречупи. Явно бе готов да заплаче.
— Прободен е с нож — чух Симон да обяснява по телефона.
— Престани, Дани! — изпищя отново Кристина, ала не посмя да отслаби натиска върху раната на Рики. — Наистина ще го убиеш!
Станах, за да отида при Дани. Внезапно осъзнах, че споделям тревогата на Кристина. Зави ми се свят. Коленете ми поддадоха.
Почакай малко, посъветва ме вътрешният глас.
— Не съм чак толкова луд, колкото си мислиш — произнесе Дани опасно спокойно. — Само изпълнявам обещанието си.
Той пусна Анджело. Онзи беше твърде замаян, за да побегне. Дани посегна към здравата му ръка, изпъна я грубо и вдигна ръкава на пуловера. Бързо премести ножа в лявата ръка и стисна китката на Анджело с дясната. Приближи върха на ножа към ръката му. Очите на Анджело се разшириха, устата му се отвори широко. В следващия миг рязко се дръпна назад. Дани го удари по слепоочието с опакото на дясната ръка.
— Стой мирно, човече, иначе ще стане още по-лошо! — заповяда му той.
Анджело се подчини. Дани отново приближи ножа към ръката му и направи около десетсантиметров прорез. Вдигна ръкава на своя пуловер, като си помогна със зъби, и направи същия прорез и в своята ръка — с ножа, оцапан с кръвта на Рики и Анджело. Неговата рана беше по-дълбока от тази на италианеца. Кръвта рукна силно. Всички стояха наоколо като восъчни фигури и наблюдаваха случващото се. Затвори очи. Знаех какво е намислил Дани. Човек, който носи в себе си смъртта и има силата да я предава на други, неизбежно се изкушава да го направи. Особено в екстремна ситуация като тази.
Анджело също разбра какво му готви Дани и лицето му изрази ужас.
— Не, човече, недей! Не го прави!
— Така ще разбереш какво е. — Дани говореше спокойно и овладяно, едва ли не любезно. — Навярно и ти ще имаш късмет като мен и ще се запознаеш с мили хора като вас. С такива приятели ще ти е двойно по-забавно.
Дани вдигна окървавената си ръка.
Най-сетне успях да се освободя от вцепенението. Пристъпих зад него и внимателно задържах ранената му ръка.
— Недей — пошепнах му.
— Направи най-сетне нещо, глупава краво! — изфуча Анджело.
Внезапно ме обзе толкова силна омраза към него, че пуснах Дани. Той никога не би постъпил така жестоко, познавах го. Искаше само да уплаши Анджело до смърт.
— Нищо не мога да сторя — заявих на Анджело с добре изиграна безпомощност. — Нали виждаш, той е луд!
Дани отново хвана ръката на Анджело, изпъна я и се приближи опасно.
— Моля те, човече, недей! — изплака Анджело. — Това ще ме убие! Съжалявам! Ще ви оставим на мира. Моля те!
Наблюдавах Дани. Погледът му пламтеше от гняв и изведнъж ме обзе несигурност. Ами ако го направи? Решително посегнах към пръстите му.
Една ръка легна изотзад върху рамото на Дани.
— Не, Дани! — Рики беше станал и се бе приближил към нас. Издърпа Дани по-далеч от Анджело. — Недей — повтори тихо. — Този не заслужава.
Дани пое дълбоко въздух, обърна ни гръб и седна в тревата. С Рики седнахме от двете му страни. Анджело въздъхна облекчено и се свлече по стъблото. След две минути пристигна линейката с лекар от спешна помощ. След още една минута дойдоха три полицейски коли.
Докато санитарите товареха Рики в линейката и повикаха втора линейка за Анджело, полицаите ни обкръжиха. Като видяха колко сме, повикаха още една кола. Изправиха ни един по един до колите, за да ни претърсят за оръжие. Двама се запътиха към все още седящия на земята, силно кървящ Дани, ръцете им бяха на кобурите. Дани забеляза, че все още стиска ножа, хвърли го пред себе си в тревата, за да се вижда добре, и вдигна ръце.
— Всичко е наред — обърна се успокоително към полицаите. — Ще дойда доброволно.
— Иди с вдигнати ръце до колата, постави длани върху капака на двигателя и се разкрачи! — заповяда му рязко единият полицай.
Дани посочи все още кървящата си ръка.
— Не може ли първо да се превържа?