През следващата година със сигурност щях да го придружа и щях да предоставя на него да реши дали да останем осем седмици или осем години. Щях да се преборя със страха от летене, при нужда с хапчета за сън. Как Дани с неговата клаустрофобия успяваше да седи часове наред в самолета, без да може поне за малко да излезе на чист въздух? Навярно беше свикнал. Като дете често е летял през океана и очевидно го възприемаше като нормално.
Едва няколко дни след заминаването му открих плика, който тайно бе сложил в колата ми. Не се беше удържал да не ми остави няколкостотин евро — и бележка, на която пишеше „Пари за отпуската, не за алкохол!“. Типично за Дани. За да избегне евентуалните ми възражения, той не бе допуснал да се стигне до дискусия и ме бе поставил пред свършен факт.
Събрах си багажа, включих двигателя и зачаках Ванеса. Кристина смяташе да прекара няколко дни при Наташа, а после да си стои сама вкъщи. Това не я притесняваше. Отново дадох сигнал и Ванеса и Крис най-после се появиха. Сияеща от радост, тя се настани на предната седалка, а Крис бе заточен при Александър. Веднага харесах Крис. Изглеждаше добродушен и сърдечен и очевидно имаше честни намерения спрямо приятелката ми.
С Ванеса вдигнахме слънчевите очила в косите и отворихме страничните прозорци. И двете бяхме по къси панталонки и с отворени обувки. Внезапно ме обзе луда веселост, почти еуфория. На почивка с приятели! Със съвсем нормални приятели, които не се криеха в тъмното, защото смятаха за по-сигурно да не палят лампите. Хора, с които можех да се кача в асансьора и които да докосвам на шега, без да се паникьосват. Хора, с които не се налагаше постоянно да внимавам за всевъзможни неща, например за кръв, необмислени прегръдки или случайно затворени прозорци. Почивка без СПИН.
Радвахме се на предстоящите осемстотин километра път и на двете седмици, които ни очакваха. Александър пътуваше отделно, защото възнамеряваше да остане четири седмици, и бе взел новата си каравана с намерение да я остави там за постоянно. Понеже, както всяка година, щеше да откара в Италия и спортната си лодка, набързо монтира на колата ми теглич и сега лодката пътуваше с мен. Не бях съвсем сигурна как ще се справя, но по магистралите няма завои, затова не очаквах да се появят проблеми. Така пътувахме с лодката на теглича, с Алекс и Крис в автомобила пред нас, по магистрала А8 към слънцето и морето.
Пристигнахме благополучно. Всички заедно намерихме място за караваната и си разпределихме местата за спане. Ванеса и Крис се настаниха под покрива, Александър и аз щяхме да спим на сгъваемите кушетки вляво и вдясно от масата за хранене. Накрая напълнихме минибара на лодката, изтеглихме я с караваната до пристанището и я пуснахме във водата. Докато ние се разполагахме удобно на носа и подреждахме провизиите, Александър насочи бързата лодка в открито море. Вятърът развяваше косата ми. Хванах се за перилата, докато спортната лодка летеше като стрела по вълните. В лицата ни пръскаше вода и Ванеса всеки път надаваше писък. Бях в прекрасно настроение. Доброволно си признах, че компанията ми е приятна. Насред морето Александър намали скоростта, бученето на двигателя замря. Той разтвори котвата и я хвърли през борда.
— Тук някъде водата била толкова плитка, че човек можел да се изправи. Поне така съм чувал — каза той и излезе на предната палуба с няколко бутилки бира в ръце. — Намираме се точно върху пясъчната плитчина.
— Прекрасно е — възхити се Ванеса. На няколко километра от нас беше хвърлила котва малка лодка, иначе не се виждаше никой.
— Ще ми позволиш ли на връщане да управлявам аз? — попита Крис и надигна бутилката.
— Естествено — отговори Александър. — Достатъчно е, че аз имам книжка, тогава всеки на борда може да управлява. — Лицето му сияеше. — Хайде първо да се изкъпем.
Той спусна във водата стълбичката, окачена на кърмата. Ванеса ми подаде бутилка бира.
— Не, благодаря — отказах.
— Защо не искаш?
— И още питаш! — подвикна подигравателно Александър. — Виновен е онзи досадник.
Потиснах усмивката си. Обвинението беше толкова далеч от истината, че изобщо не ме засегна.
— Е, щом не иска…
Ванеса вдигна рамене и ми подаде бутилка кола.
— Какво сега? Ще плуваме ли?
Крис си свали тениската, допи си бирата и с широк замах метна бутилката в морето.
— Ей, не бива така — ядосах се аз.