— Откъде знаеш къде се намира дилърът? — настоях аз.
— Просто знам, по дяволите! — сопна ми се той и нервно си загриза ноктите.
Обидена, скръстих ръце и замълчах.
— Съжалявам — извини се след време Дани.
— Няма нищо — отговорих и сложих ръка върху бедрото му. — Хайде да намерим Тина.
Той мина с висока скорост по няколко крайно съмнителни улички, непознати за мен. След известно време паркира колата напреки на няколко контейнера за боклук пред стар склад.
— Чакай ме тук! — нареди строго и слезе.
Последвах го през отворената падаща врата в склада, въпреки че ми бе заповядал да остана в колата. На пода седяха десетина млади мъже, облечени в джинси, ризи и тъмни пуловери. Няколко пушеха джойнт и изглеждаха, сякаш се намират в друго измерение; другите се обърнаха войнствено в нашата посока. Дани се запъти целенасочено към един тип с бръсната глава и татуирани рамене, с цигара между пръстите. Беше облечен в бял рипсен потник, отгоре носеше отворена бархетена риза на карета, разкриваща могъщите му бицепси. Прецених, че е към средата на трийсетте. Навярно той беше посредникът.
— Кристина идвала ли е при вас? — попита Дани вместо поздрав.
Онзи тип вдигна рамене.
— Коя е Кристина?
Веднага заподозрях, че той много добре знае кого има предвид Дани.
— Познаваш я — отговори рязко Дани. — Тина. Малко по-дребна от мен, с дълга черна коса и зелени очи. Купи ли нещо от вас?
Мъжът протегна ръка с дланта нагоре и размърда очаквателно пръсти в знак, че иска пари.
— Кой знае, може би ще се сетя нещо, като поразмисля — ухили се небрежно той.
Дани му се усмихна любезно в отговор, после светкавично го сграбчи за яката. Макар онзи да беше една глава по-висок и почти трийсет килограма по-тежък, Дани го обездвижи и го притисна към стената. Без предупреждение му нанесе няколко юмручни удара в лицето.
— Хайде, мисли — изръмжа той.
Стисна го за врата и го удари в стената. Мъжът се опита да изгори ръката на Дани с цигарата, за да го принуди да го пусне. Дани замахне и изби фаса от пръстите му.
— Дявол да те вземе, не може ли просто да ми отговориш! — изруга той.
Установих, че дори извън екстремна ситуация Дани може да се разгневи много по-силно, отколкото смятах за възможно. Нивото му на гняв изглеждаше неограничено високо. Незнайно защо това прозрение ме уплаши.
С ъгълчетата на очите си отбелязах, че мъжете, които седяха на пода, бавно се надигат. Набързо ги преброих. Девет души и никой от тях не изглеждаше слабичък. Един посегна към дебела тояга.
Защо Дани беше толкова импулсивен? Иначе харчеше с широка ръка, а сега, вместо да сложи петдесет евро в ръката на този тип, рискуваше да го пребият.
— Дани — прошепнах предупредително.
Той отдавна бе забелязал какво му готвят. С все сила ритна противника си отстрани, един, два, три пъти, и онзи остана без въздух.
— Свирни на кучетата си да се отдръпнат! — заповяда му остро Дани. — Иначе ще умреш, преди да са ме докоснали!
Умът ми заработи трескаво, за да си представи за рекордно бързо време как Дани ще убие противника си без помощни средства. Оставаха му максимум няколко секунди, преди другите да стигнат до него. Самият той веднъж ми бе обяснил, че дори за опитен майстор на бойните спортове е почти невъзможно да убие някого с един удар. За целта трябвало да са налице много условия, което се случвало рядко в реалните битки. Най-добре било противникът изобщо да не познава бойните спортове и да стои абсолютно неподвижен — само тогава ударът можел да бъде изпълнен достатъчно силно и да е точен до милиметър. Дори да успееше да убие онзи тип, нима другите щяха просто да го пуснат да си отиде?
Мъжът с ризата изобщо не се замисли. Направи знак и останалите отново насядаха.
— Просто отговори на въпроса ми — подкани го Дани.
— Беше тук снощи — изпъшка тежко онзи. Дани го бе ритнал с все сила в белите дробове и той едва дишаше. Навярно за момент наистина се бе уплашил за живота си. — Купи нещо от мен, после спа в главната сграда.
— Къде е сега?
— Нямам понятие. Отиде си преди два часа. Каза, че смята да се прибере вкъщи.
Белите му дробове свиреха.
— Ще се оправиш — промърмори Дани, пусна го и бързо се запъти към изхода.
Хвана ръката ми и ме изведе тичешком от склада. Не спря нито веднъж. Бутна ме в колата, огледа се трескаво, прескочи капака на двигателя и седна на мястото си. Заключи колата, подкара назад, улучи един от контейнерите за боклук и автомобилът се разтресе. Онези вече ни преследваха и обкръжиха колата.