— Легни! — заповяда Дани, включи на предна и даде газ.
Чух оглушителен трясък и свистящи гуми. Дани профуча през тясната уличка с почти сто километра в час.
Едва когато стигнахме до главната улица, намали скоростта и започна да спазва правилата за движение.
— Онези да не би да стреляха по нас? — изпищях.
— А ти какво си мислиш? Ненапразно ти казах да ме чакаш в колата. Да не си очаквала да ни поканят да поиграем тенис на маса?
Зяпнах го слисана. Дани разтърси лявата си ръка. Кошчетата на пръстите му бяха окървавени. Загубих ума и дума. Не бях в състояние да си затворя устата. Всеки път, когато повярвах, че познавам Дани изцяло, откривах нещо ново.
— Какво има? — попита нервно той. Все още дишаше тежко. — Защо ме гледаш така?
— Един ден ще ме побъркаш напълно! — Поклатих глава, опитвайки да се овладея. — Позволи на няколко жалки слабаци да те отведат на заколение като жертвено агне, въпреки че ги превъзхождаш многократно, а когато стана наистина опасно и шансовете ти бяха нулеви, се хвърли в битка. Превъзходно, Дани. Велика стратегия! Възхитена съм!
Дани дишаше тежко.
— Това е единственият разбираем за тях език. Ако влезеш и започнеш да ги молиш, си загубен.
— Щом намерим Тина, ще те запиша в група за самопомощ. За справяне с агресията в стресови ситуации. Сигурно ще ти се отрази добре, ако започнеш да бродираш. Или да плетеш на една кука подложки за тенджери.
— Човек никога не може да ти угоди — изръмжа обидено той. — „Не позволявай да се отнасят така с теб, Дани. Отбранявай се най-сетне, Дани. Направи това, направи онова…“
— В този момент бих казала, че човек трябва да решава според ситуацията — отвърнах язвително. — При теб обаче, обади ли се темпераментът, мозъкът изключва.
— Нали всичко свърши добре — заяви той. — Сега трябва само да намерим Тина.
Заваля. Отначало падаха отделни едри капки, после небето сякаш се продъни. Пътувахме към къщи съвсем бавно и се оглеждахме да зърнем Тина. Навярно е тръгнала на стоп или пеша. Няколко пъти звънях на стационарния телефон в жилището, но никой не вдигна. Очевидно все още не се бе прибрала.
Някъде по пътя Дани спря рязко и посочи в дъжда.
— Ето я.
Тина беше съвсем мокра, премръзнала и напълно объркана. Качих я в колата.
— Тина! — креснах. — Къде беше? Знаеш ли как се разтревожихме за теб!
Тя не ми отговори. Гледаше през нас с отсъстващ вид. Зениците й бяха като главички на карфици, едва седеше изправена. Навярно наскоро си бе сложила инжекция. През цялото време не каза нито дума.
Дани я отнесе в дневната. Съблякохме й мокрите дрехи, сварих горещо какао.
Безмълвна, Тина вдигна чашата с треперещи ръце и я изпразни. После започна да се чеше навсякъде. Хероинът бе предизвикал излив на хистамин и цялото тяло я сърбеше.
Дани седна до нея и улови ръцете й.
— Само ми кажи каква е причината, Тина — помоли я той с много обич.
— Пак се започна! — изкрещя тя. Вкопчи се в пуловера му, изплака и изпищя: — Пак се започна! Точно както преди!
Погледнах объркано Дани. Той поклати глава. Явно не разбираше нищо.
— Какво е започнало?
— Всичко. Както беше.
Кристина ломотеше неразбрано. Беше приела твърде висока доза и вече не беше в състояние да говори разумно.
— Иначе няма да издържа на болките.
— Да й дадем ли нещо, за да заспи? — предложих.
— В никакъв случай — отсече Дани. — Никога не се смесват медикаменти с дрога. Може да стане опасно. Просто ще изчакаме.
Половината нощ седяхме тримата на дивана. Кристина започна да повръща. Рано сутринта най-сетне заспа от изтощение и Дани я отнесе в леглото. Двамата с него останахме на дивана и започнахме да обсъждаме какво да направим.
— Утре ще се обадя в клиниката и ще попитам кога е възможно да я заведа — реши Дани. — Трябва да отиде там. Най-малко два пъти е взела дрога. Принципно пак започва от нулата.
— Наистина ли? — ужасих се аз. — Толкова бързо ли става пристрастяването?
— Към хероин човек се пристрастява още след първия прием — обясни ми той. — Не физически, духовно. Тя няма да намери воля да не го вземе още един път. Години наред е била зависима, не бива да го забравяш.
— Какво искаше да каже, че не издържа на болките? Можеш ли да ми обясниш?
— Да, мога — въздъхна Дани. — Години наред Кристина страдаше от фантомни болки, за които не се намери медицинско обяснение. Първо решиха, че е ревматизъм, и й направиха цялостни изследвания, но се оказа, че всичко е в ред. Причината е психическа. Хора, които години наред са били изнасилвани или някой е злоупотребявал с тях, понякога изпитват болка на места, които нямат нищо общо с малтретирането. Медицината не е в състояние да ги обясни. Често се случва да ги отхвърлят като измислени, но за засегнатите са напълно реални. Тина и преди е страдала от такива болки. В началото ги е потискала, като се е наранявала с бръснарски ножчета. После е открила дрогата. Хероинът е най-доброто средство против болката. А после спря хероина.