Кристина Марлене Шнайдер въздъхна облекчено, когато чу шума от двигателя на БМВ-то пред жилището. Не за първи път през живота си изпитваше радост, че той е заминал. Навярно пак е отишъл до железарията, за да има с какво да я заключва в жилището. Обикновено тя се стремеше да е съвсем близо до Дани. Когато той излизаше извън обсега й, се чувстваше, сякаш насила са откъснали парче от нея. Обичаше го много повече от собствения си, според нея твърде незначителен живот и изпитваше безкрайна тъга, че го е разочаровала и му създава тревоги.
Кристина сама не знаеше защо го е направила. То беше като рефлекс, като филм, който се върти автоматично и тя не е в състояние да го спре. И сега нямаше сили да мисли за нищо друго, освен за пакетчето с мръснобелия прах, скрито в сутиена й. Реши да почака още малко, в случай че Дани, незнайно по каква причина, се върне внезапно. Вчера той, естествено, я бе претърсил за дрога, но тя знаеше къде да крие важните неща. Знаеше също, че той е оставил Джесика на пост, но приятелката й не представляваше сериозно препятствие. Тя не притежаваше непогрешимия инстинкт на Дани, когато ставаше дума за нея.
Кристина усещаше, че няма да издържи още дълго. Студът започваше да се разпространява в тялото й и тя забеляза как в устата й се събира гореща слюнка. Даже очите й започнаха да се пълнят с течност, а краката й се усещаха странно. Сякаш първо са я потопили във врящ бульон, а после в ледена вода.
Как да заподозре, че след единствения прием в четвъртък съвсем скоро ще се появят признаците на лишаване? Знаеше, естествено, колко е опасно, ала бе убедена, че има сили да спре по всяко време. Един-единствен път нямаше да й навреди. Толкова пъти бе вкарвала отрова във вените си, че от още един не зависеше нищо. Поне такава беше теорията й. Наложи се да проумее тъжната истина — нямаше да се задоволи с един-единствен път. Още в петък поиска нова доза. Дадоха й евтин уличен хероин. Процентът на чистота надали беше повече от двайсет, останалото беше пудра захар и гипс. Не можеше да се сравни с дрогата, която някога й беше набавял Дани. Деветдесет процента чиста, почти никакви замърсявания. Висококачествената дрога рядко причиняваше силни странични действия и хората не се притесняваха толкова за физическите проявления. В момента те изобщо не я интересуваха, защото тя не възнамеряваше да влезе обратно в някогашния омагьосан кръг. Ще спре дрогата, ще завърши обучението си и най-сетне ще вземе живота си в свои ръце. Не се съмняваше, че ще го направи. Допусна само едно изключение, защото трябваше да осмисли и да преодолее онова, което бе научила от майка си. В началото на следващата година баща й щеше да излезе преждевременно от затвора за добро поведение. Светът на Кристина рухна. Не бе в състояние да понесе мисълта, че много скоро той отново ще бъде близо до нея. Болките се върнаха като по команда. Толкова време ги нямаше, а после внезапно, като гръм от ясно небе, пак започнаха да я мъчат. Болки, каквито не желаеше на никого, освен на създателя си. Възникваха в главата и се разпространяваха по всички нерви на тялото й, правеха я неспособна да мисли, да говори и да се движи. Никой не бе в състояние да ги локализира или да ги обясни медицински. Всичко е на психическа основа, бяха казали лекарите. Естествено, така беше най-лесно. Увреденото момиче с трудно минало само си въобразяваше. Дори да беше така, болките бяха непоносими. Те я сковаваха, същевременно обаче даваха сигнали за тревога и тя копнееше да избяга. Това и направи. Отиде там, където щеше да получи помощ срещу фантома вътре в нея и да се отърве от болката.
Кристина стана тихо и извади пакетчето от сутиена си. Дани й бе взел всичко: спринцовки, игли, запалка. Не можеше даже да го изпуши. Гневно отвори пакетчето и пое прахчето с носа си.
Мразеше да смърка хероин. Действието изобщо не беше същото, освен това го намираше жалко. „Твърде е тъпа, за да смърка“, казваха за нея другите наркомани. Е, това беше по-добре от нищо и щеше да й стигне да потисне явленията на отказ, докато си набави нова доза.
Налагаше се отново да отиде при Джони. Да си купи хероин, малко повече от вчера. Очакваше отново да й дадат евтина дрога. Ако не хвърляш на дилърите снопчета банкноти, както правеше някога Дани, нямаш и най-малък шанс да се сдобиеш с качествен материал. Той й купуваше скъпа дрога и тя изобщо не се замисляше колко приема. Правеше го само през преходния период, докато я взеха в клиниката. От консултацията му бяха препоръчали постепенно намаляване на дозите хероин, понеже тя била силно зависима. За да не й дава медикаменти, му бяха препоръчали да изключи хероина бавно и постепенно. Дани й купуваше дрога, каквато тя дори не беше подозирала, че съществува. Всеки наркоман би дал за нея десния си бъбрек и би благодарил за преживяното удоволствие.