БАСАНИО (чете)
„Скъпи ми Басанио, корабите ми потънаха, заемодателите са ме хванали за гърлото, състоянието ми се стопи, полицата ми към евреина е просрочена и ще трябва да я платя с живота си. Но вие ще се издължите към мене докрай, ако ви зърна, преди да умра. Все пак решавайте сам — не бих искал това писмо да ви насили, ако обичта сама не ви тласка към мен. Прощавайте!“
ПОРЦИЯ
Вървете, скъпи! Оставете всичко!
БАСАНИО
Щастлив ме прави вашата повеля,
но тъй назад ще бъда устремен,
че няма да проточа с миг в постеля
раздялата помежду вас и мен!
Излизат.
ТРЕТА СЦЕНА
Улица във Венеция.
Влизат Шейлок, Соланио, Антонио и Тъмничар.
ШЕЙЛОК
Пази го, тъмничарю! Нито дума
за милост! Туй е гламавият, който
отпускаше пари във заем даром!
Пази го, тъмничарю!
АНТОНИО
Чуйте, Шейлок!
ШЕЙЛОК
Аз искам свойто! Полицата! Клех се,
че ще си взема вписаното в нея!
Ти казваше ми „куче“ без причина.
Добре тогава. Щом като съм куче,
опитай зъбите ми! Дожът няма
да ти помогне! Хубав тъмничар!
Затворникът му се примолил малко
и той веднага с него на разходка!
АНТОНИО
Поспрете, Шейлок! Чуйте да ви кажа!
ШЕЙЛОК
Не искам да те чувам да ми казваш!
По полицата и това е всичко!
Ще ми говори! Аз не съм от тези
душици мекушави, дето охкат
и ахкат, щом захленчи християнин!
Не ме преследвай! И не се надявай!
По полицата!
Излиза.
СОЛАНИО
Честна дума, туй е
най-яростният пес, живял сред хора!
АНТОНИО
Да го оставим! Няма да го моля.
Той иска ми смъртта и знам защо:
помагал съм на негови длъжници
от зъбите му да се отърват —
затуй ме мрази.
СОЛАНИО
Сигурен съм, дожът
ще отмени подобна неустойка!
АНТОНИО
Не, дожът е безсилен пред закона,
защото, накърнявайки правата
на чужденците, би подбил у тях
доверието в нашата държава,
а търговията международна
е всичко за Венеция. Но стига!
От загуби и скърби тъй отслабнах,
че утре в мен ищецът кръвожаден
не ще намери своя фунт от плът.
Води ме, тъмничарю! Нека само
Басанио пристигне, за да види
сърцето ми дълга си как отдава,
пък след това, каквото ще да става!
Излизат.
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
Белмонте. Стая в дома на Порция.
Влизат Порция, Нериса, Лоренцо, Джесика и Балтазар.
ЛОРЕНЦО
Синьора, забелязвам, че високо
цените вий приятелството мъжко!
Не ви го казвам, за да ви лаская,
това личи от начина, по който
понасяте предбрачната раздяла.
Но ако знаехте какъв чудесен
и благороден мъж е тоз, комуто
оказвате такава чест и помощ,
и колко искрено обича той
съпруга ваш и господаря мой,
по бихте се гордели с таз услуга,
отколкото със всяка своя друга
привична добрина.
ПОРЦИЯ
За ни една
до днес не съм се каяла и няма
за таз да се разкая: между двама
приятели, които във беседи
или забави времето разделят
и свързани са от взаимна обич,
не може да не съществува близост
в характера, в обноските, в духа.
Туй кара ме да мисля, че и този
Антонио, щом толкоз е обичан
от моя господар, е сигур много
приличен нему. Ако туй е вярно,
то евтина цена ще съм платила,
за да спася от злото този двойник
на моя мил, което пък го прави
мой двойник също… Само че това
звучи съмнително. Но чуйте друго:
Лоренцо драги, за известно време
ви поверявам целия си дом.
Заклех се пред небето да живея
в молитва, придружена от Нериса,