Желание да се позабавляват?
Възможно. Или страст? И страст навярно.
А може би и слаба воля? Да.
А ние според тези господа
без страст ли сме? Не щеме ли забава?
Или у нас е волята по-здрава,
отколкото у тях? Тогаз да знаят,
че те започват, но у нас е краят
и ако тук-таме рога получат,
то те самите на това ни учат!
ДЕЗДЕМОНА
Върви, върви! По бих желала аз
да ражда злото в тях добро у нас!
Излизат.
Пето действие
Първа сцена
Улица.
Влизат Яго и Родриго.
ЯГО
Измъквай шпагата си! Той излиза!
Стой тук, зад ъгъла, и като мине,
муши, не бой се! Аз ще ти помогна.
Помни, че от това зависи всичко!
Или — или! Стегни се! И без страх!
РОДРИГО
Бъди наблизо! Ако нещо стане…
ЯГО
До тебе съм! Бъди готов за удар!
Отива встрани.
РОДРИГО
Не ме влече таз работа, но той
ми даде убедителни причини.
Един човек по-малко! Действай, шпаго!
ЯГО
Аз тази пришка я раз чесах тъй, че
чак мен ме засърбя! Дали Родриго
ще прати Касио на оня свят,
или обратното, или взаимно
ще се изтрепят — аз печеля всякак.
Остане ли Родриго, ще си иска
онуй, което изцедих му, уж
за съблазняване на Дездемона.
Това не ми се ще. Ако, обратно,
остане Касио — със всичко свое
той пръска чар, пред който аз съм урод!
А може мавърът да му разкрие
играта ми и всичко да пропадне.
Не, трябва да умре!… Излиза! Той е!
Влиза Касио.
РОДРИГО
Познах му стъпките!… Умри, подлец!
Нанася удар.
КАСИО
Тоз удар би бил смъртен, ако нямах
под блузата си сигурна защита!
Сега да видим твоята!
Изважда шпага. Двамата си нанасят удари.
РОДРИГО
Умирам!
КАСИО
Осакатиха ме! На помощ! Хора!
Яго излиза.
Влиза — встрани — Отело.
ОТЕЛО
Гласът на Касио! Добрият Яго
е изпълнителен!
РОДРИГО
О, аз — негодник!
ОТЕЛО
Да, точно тъй е!
КАСИО
Помощ! Факли! Лекар!
ОТЕЛО
Да, той е, той! О, честни, верни Яго,
бедата на приятеля си взел
тъй присърце, ти даваш ми урок!
Мръснице, твоят мил е мъртъв! Скоро
и ти ще срещнеш черния си край!
Готви се във леглото си, защото
очите ти не ще смекчат мъстта ми,
а нейният закон е — знай — такъв:
върху петно от сласт — петно от кръв!
Излиза.
Влизат Лодовико и Грациано.
КАСИО
Убийство! Стража! Хора! Помощ! Помощ!
ГРАЦИАНО
Кой вика тъй? Тук става нещо страшно!
КАСИО
На помощ!
ЛОДОВИКО
Чуйте! Чуйте!
РОДРИГО
О, горко ми!
ЛОДОВИКО
Аз чувам неколцина! Тук е тъмно
и може би е клопка! По-разумно
ще бъде да изчакаме подкрепа!
РОДРИГО
На помощ! Губя кръв!
ЛОДОВИКО
Там някой иде!
Влиза отново Яго в домашна роба.
ГРАЦИАНО
Един по риза, с меч в ръка и с факла!
ЯГО
Кои сте вий? Кой викаше за помощ?
ЛОДОВИКО
Не знаем!
ЯГО
А не чухте ли да викат?
КАСИО
За Бога!
ЯГО
Ето пак! Сега ще видим!
ГРАЦИАНО
Това е адютантът на Отело!
ЛОДОВИКО
Да, той е! Много доблестен човек!
ЯГО
Ти кой си, дето стенеш тъй?
КАСИО
Ах, Яго!
Нападнат съм! Промушен от убийци!
ЯГО
Вий, лейтенанте! Де са подлеците?
КАСИО
Единият от тях е тук наблизо
и няма да избяга!
ЯГО
Ах, мерзавци!
Към Лодовико и Грациано.
А вий защо стоите безучастни?
Елате да помогнете!
РОДРИГО
На помощ!
КАСИО
Това е той, единият!
ЯГО
Така ли?
Ах ти, негодник! Ах, проклет злодей!
Намушква Родриго.