РОДРИГО
О, подли Яго! О, жестоко куче!
ЯГО
Ще ми нападаш в тъмно, от засада!…
А другите разбойници къде са?
Защо мълчи градът?… Убийство! Помощ!
А вие тук какви сте — честни хора
или негодници?
ЛОДОВИКО
Сами решете,
когато се повгледате във нас!
ЯГО
Това сте вий, почтени Лодовико?
ЛОДОВИКО
Улучихте.
ЯГО
Простете ми, синьоре,
но Касио е зле ранен и аз…
ГРАЦИАНО
Как? Касио?
ЯГО
Какво се случи, братко?
КАСИО
Кракът ми е пронизан! Губя кръв!
ЯГО
О, Господи! Светнете! Ей сега
ще го превържа с ризата си! Ето!
Влиза Бианка.
БИАНКА
Какво е станало? Кой вика тук?
ЯГО
Кой вика ли?
БИАНКА
О, Касио! О, мили!
О, сладки Касио! О, скъпи мой!
ЯГО
Марш, уличнице!… Касио, кажете,
не предполагате ли кой могъл би
да ви нападне?
КАСИО
Не.
ГРАЦИАНО
Вас дирих точно
и съжалявам, че ви сварвам тъй!
ЯГО
Една жартиера, за да спрем кръвта!
И нещо, със което да го вдигнем!
БИАНКА
Загуби свяст! О, Касио! О, мили!
ЯГО
Аз мисля, господа, че тази дрипа
навярно има пръст във всичко туй…
Търпете, Касио!… Я, чакай, чакай!
Да видим тоя тук не го ли знаем?
О, ужас! Туй е моят сънародник
и стар познат Родриго!… Не!… Да, той е!
ГРАЦИАНО
Родриго от Венеция?
ЯГО
Той точно!
И вий ли го познавате?
ГРАЦИАНО
Как? Аз ли?
ЯГО
О, извинете ме, синьор Грациано!
Сред тез кръвопролития объркан,
не ви познах веднага.
ГРАЦИАНО
Моля, моля!
ЯГО
Спокойно, Касио!… Донесте стол!
ГРАЦИАНО
Родриго?
ЯГО
Той е! Той! Ха, ей го стола!
Сега го отнесете предпазливо,
пък аз ще викна главния хирург!…
А вие му спестете свойте грижи,
госпожо драга!… Касио, тоз, който
лежи убит, ми беше скъп приятел —
защо се спречкахте?
КАСИО
Кой? Аз със него?
Та аз не го познавам!
ЯГО
Вий сте бледа!…
Носете го!
Касио и трупът на Родриго биват изнесени.
Вий стойте, господа!…
Бледнеем, а?… Не, вижте колко ужас
личи в очите й! Постойте малко
и много работи ще станат ясни!
Не, гледайте я! Вижте! Гузността
самичка проговаря без уста!
Влиза Емилия.
ЕМИЛИЯ
Какво е станало? Съпруже, казвай!
ЯГО
Във мрака Касио е бил нападнат
от нашия Родриго и от други,
избягали след туй. Родриго свърши,
а Касио отнесохме ранен.
ЕМИЛИЯ
О, бедният! И Касио — горкият!
ЯГО
Това са плодовете на разврата!
Емилия, иди и разбери
от Касио къде е бил таз вечер!…
Защо се разтреперахте, госпойцо?
БИАНКА
Той беше у дома, но аз треперя
от друго!
ЯГО
А, от друго? Тръгвай с мен!
ЕМИЛИЯ
Пачавра!
БИАНКА
Аз — пачавра? Аз, госпожо,
съм честна като тебе, дето смееш
да ме обиждаш тъй!
ЕМИЛИЯ
Кой? Ти ли? Пфу!
ЯГО
Да идем при ранения, синьори…
Ти, тръгвай с нас! След малко ще запееш
по-иначе!… Емилия, изтичай
във крепостта и съобщи за всичко
на генерала и жена му!…
Емилия излиза.
Моля,
минавайте пред мен!
Излизат всички освен Яго.
През тази нощ съдбата ще покаже
дали ще ме издигне, или смаже!
Излиза.
Втора сцена
В спалнята на Дездемона.
Дездемона спи. Влиза Отело със светилник.
ОТЕЛО
Причина имам, да, причина имам —
не питайте каква, звезди невинни! —
причина имам. Няма да пролея
кръвта й, не, и няма да разкъсам
таз кожа с белота на девствен сняг
и гладкост на полиран алабастър!
Но трябва да умре, за да не мами