и други подир мен. Ще угася
тоз пламък тук, а подир него — тоя.
Но ако духна теб, горящ прислужник,
и се разкая, пак ще те запаля,
а угася ли твоя плам, о тънко
произведение на естеството,
кой огън Прометеев182 ще ти върне
прекрасния светлик? Веднъж откъснат,
цветът на розата, той вече вехне,
и свеж растеж със нищо ний не можем
да му дадем. На храста ще те вдъхна!
Целува Дездемона.
О, чист балсам, почти размекнал меча
на правосъдието!… Още само
единствен път!… И тоз път само още!…
Ако останеш, както си сега,
ще те убия и ще те обичам
и след смъртта ти!… За последен път!…
О, никога така върховна сладост
не е била тъй пагубна! Аз плача,
но със жестоки сълзи. Мойта жал е
небесна — тя убива, дето люби…
Събужда се!
ДЕЗДЕМОНА
А, ти ли си, Отело?
ОТЕЛО
Аз, Дездемона.
ДЕЗДЕМОНА
Няма ли да легнеш?
ОТЕЛО
Помоли ли се Богу, Дездемона?
ДЕЗДЕМОНА
Да, господарю.
ОТЕЛО
Ако имаш някой
неизповядан пред небето грях,
моли за него прошка. И по-бързо!
ДЕЗДЕМОНА
О, Господи, защо говориш тъй?
ОТЕЛО
Върши без приказки! Ще чакам тука.
И се покай добре! Опазил Господ —
душата ти не искам да убивам!
ДЕЗДЕМОНА
Говориш за убийство?
ОТЕЛО
Да.
ДЕЗДЕМОНА
Тогава
да се смилят над мене небесата!
ОТЕЛО
От все сърце го искам.
ДЕЗДЕМОНА
Щом тъй казваш,
ти няма да го сториш, вярвам.
ОТЕЛО
Хм!
ДЕЗДЕМОНА
Но все пак страх ме е! Ти зло вещаеш,
когато тъй въртиш очи! Не зная
защо би трябвало да се страхувам,
но чувствам: страх ме е!
ОТЕЛО
Мисли, мисли
за греховете си!
ДЕЗДЕМОНА
Каквито имам,
били са плод на нашата любов!
ОТЕЛО
И неин плод ще бъде и смъртта ти!
ДЕЗДЕМОНА
Против природата е за любов
да носиш смърт!… Защо тъй хапеш устна?
И що за бяс разтърсва те издъно?
Това са лоши признаци! Но вярвам,
че те не са насочени към мен!
ОТЕЛО
Мълчи! Кротувай!
ДЕЗДЕМОНА
Ето ме: мълча.
Кажи какво ти е?
ОТЕЛО
Онази кърпа,
най-скъпата ми, дето ти я дадох,
ти си посмяла да я подариш
на Касио!
ДЕЗДЕМОНА
Заклевам се, не съм!
Викни го! Питай го!
ОТЕЛО
Душице моя,
пази се от лъжливи клетви! Знай, че
в тоз миг лежиш на смъртния си одър!
ДЕЗДЕМОНА
Но не за да умра сега на него?
ОТЕЛО
След мъничко. Затуй признай греха си!
Да го отхвърлиш сто пъти под клетва,
пак, все едно, не можеш да поклатиш
ужасната увереност, която
реве във мен! Готви се да умреш!
ДЕЗДЕМОНА
Смили се, Господи!
ОТЕЛО
Дано те чуе!
ДЕЗДЕМОНА
И ти смили се! Вярвай ми, съпруже,
не съм ти изменила ни веднъж
и Касио обичала съм само,
тъй както Бог желае всички хора
да се обичат! Никога не съм му
дарявала каквото и да е!
ОТЕЛО
Видях си кърпата — кълна се, мойта! —
в ръката му! Лъжкиньо, ти превръщаш
сърцето ми на камък и ме караш
да свърша в гневен пристъп онова,
което искам да не е убийство,
а жертвоприношение! Видях я
със тез очи!
ДЕЗДЕМОНА
Тогаз я е намерил!
Не съм я давала! Прати за него
и той ще си признае!
ОТЕЛО
Той призна!
ДЕЗДЕМОНА
Какво?
ОТЕЛО
Че те е имал!
ДЕЗДЕМОНА
Мене?
ОТЕЛО
Да!
ДЕЗДЕМОНА
Не е възможно! Няма да го каже!
ОТЕЛО
Да, вече няма. Моят честен Яго
погрижи се за туй!
ДЕЗДЕМОНА
О, Боже мой,
страхът подсказва ми! Нима е мъртъв?
ОТЕЛО
Да беше имал хиляди живота,
мъстта ми би намерила за тях
местенце във стомаха си!
182