във себе си, със още двайсет верски
формалности и обреди там разни,
които — виждал съм те — спазваш строго;
затуй от тебе искам клетва, както
я бих поискал от глупака шут,
за който знам, че вярва в свойта хлопка
и не пристъпва клетвата, която
е дал във нейно име. Закълни се
във който искаш бог, щом вярваш в него,
че няма да убиеш моя син,
а ще го храниш и ще го отгледаш —
без тази клетва ще мълча до гроб!
ЛУЦИЙ
Кълна се в своя бог, че ще го сторя!
АРОН
Така! Тогава, като първо, знай,
че майка му е вашата царица.
ЛУЦИЙ
Ах, сладострастница неутолима!
АРОН
Хе-хе! Това пред другото е просто
благочестиво дело. Знай, о, Луций,
че синовете й са тез, които
убиха Басиан и на сестра ти
честта, езика, китките отнели,
докараха я, както я видя.
ЛУЦИЙ
Наричай туй „докарване“, злодей?
АРОН
Нима не е „докарване“ това —
да я постегнат, да я поскъсят,
устата й да начервят? При туй
те сториха го със голяма радост…
ЛУЦИЙ
О, зверове, на тебе само равни!
АРОН
Е, да — понеже аз им бях наставник.
От майка си са толкоз похотливи —
това е ясно като коз в игра,
но че от мен са учили жестокост —
и туй се чувства като кучи зъб.
Но по-добре делата да говорят:
аз твоите две братчета подмамих
във дупката с трупа на Басиан,
пак аз написах онова писмо,
което твоят татко Тит намери,
и споменатото във него злато
скрих в заговор със вашата царица
и двамата й сина. Няма нищо —
дори най-дребно — пакостно за вас,
в което пръст лукав да нямам аз!
Излъгах аз баща ти за ръката
и щом добих я, скрих се и от смях
едва ли не се пукнах! След това
през дупчица в зида го наблюдавах,
когато с нея заедно получи
главите на двамината си сина,
и над сълзите му така се смях,
че просълзих се не по-зле от него!
Царицата и тя, като й казах
за тази смешка, щеше да припадне
от удоволствие и за отплата
обсипа ме с градушка от целувки!
ПЪРВИ ГОТ
И нямаш свян да казваш всичко туй?
АРОН
„Чер пес не се черви“ — тъй има дума.
ЛУЦИЙ
И за злините си не съжаляваш?
АРОН
Да, жално ми е, че не съм извършил
хиляда в повече. Проклинам дните —
макар че те са доста малобройни, —
в които съм пропуснал да извърша
поне една порядъчна злина:
едно убийство да не съм скроил,
насилил или план за туй подготвил,
невинни обвинил, фалшиво клел се,
до кръв другари да не съм смразил
и уморил добитък на бедняци,
хамбар подпалил и злорадо викнал:
„Стопанино, гаси го със сълзи!“
Такъв сам аз. Нерядко съм изравял
покойници от техните гробове,
когато у роднините им вече
скръбта е поугасвала, и нощем
пред техните врати съм ги изправял
със надпис върху кожата изрязан:
„Нима и в паметта ви съм умрял?“
Хиляда злодеяния съм сторил
тъй леко, както смачква се муха,
и мъчно ми е само, че не мога
да сторя десет хиляди от тях!
ЛУЦИЙ
Ах, дявол чер! Смъкнете го веднага!
За него тази смърт е твърде блага!
АРОН
Да вярвах в дяволите, бих помолил
на вечна служба да съм в ада, само
компания за да ви правя там
и със горчив език да ви измъчвам!
ЛУЦИЙ
Войници, запушете му устата!
Влиза Трети гот.
ТРЕТИ ГОТ
Безстрашни Луций, пратеник от Рим
пристигнал е с послание до теб!
ЛУЦИЙ
Да дойде тук!
Влиза Емилий.
Приветствам те, Емилий!
С какво послание те праща Рим?
ЕМИЛИЙ
Безстрашни Луций, готски пълководци,
чрез мене императорът на Рим
ви праща поздрав! Тъй като узнал е,
че ти, о, Луций, си извадил меч,
той кани те във твоя бащин дом
на разговор и чака да му кажеш
кои заложници да прати тук.
ПЪРВИ ГОТ
Какво ще каже нашият водител?
ЛУЦИЙ
Емилий, нека твоят император
заложници по собствен избор прати
на моя чичо Марк и на баща ми
и ний ще се явим… Тръби за поход!
Тръбен сигнал. Излизат.
Втора сцена
Рим. Пред Титовия дом.
Влизат преоблечени Тамора, Деметрий и Хирон.
ТАМОРА
В туй странно и ужасно облекло
ще се явя пред Тит и ще му кажа,