СТАРЕЙШИНИТЕ
Назад! Назад!
Съзаклятниците измъкват мечове и пробождат Кориолан, който пада мъртъв. Авфидий слага крак върху трупа му.
АВФИДИЙ
Изслушайте ме, господари мои!
ПЪРВИ СТАРЕЙШИНА
О, Тул!
ВТОРИ СТАРЕЙШИНА
Духът на храбростта ще лее сълзи
над делото, извършено от теб!
ТРЕТИ СТАРЕЙШИНА
Не го настъпвай!… Мечовете скрийте!
Спокойствие!
АВФИДИЙ
Старейшини почтени,
като узнаете — но не сега,
в тоз пристъп, предизвикан от тогова —
каква опасност криел е за вас
животът му, тоз край ще ви възрадва.
Викнете ме в съвета си и аз
ще ви докажа вярната си служба
или безропотно ще понеса
най-тежката ви казън!
ПЪРВИ СТАРЕЙШИНА
Изнесете
трупа навън и нека бъде той
оплакан от нас всички! Досега
не е изпращал глашатай към гроба
по-ценен прах.
ВТОРИ СТАРЕЙШИНА
Със свойта избухливост
донякъде той снема от Авфидий
вината за таз кръв. Да вземем злото
откъм доброто му!
АВФИДИЙ
Гневът ми стихна
и мъка ме раздира. Трима войни
измежду най-добрите — аз, четвърти —
да понесат трупа! Ти, скръбен марш
отмервай с барабана си! А вие
склонете копия! Макар лишил
от синове и от мъже не малко
жени на този град — които още
оплакват с люти сълзи своите близки, —
той беше мъж със стъпки величави
и спомен благороден ще остави.
Повдигай!
Излизат, носейки тялото на Кориолан. Траурен марш.