Веднъж Амур на меката поляна
заспал и своя факел изтървал:
рой девственици, жрици на Диана
Във своя целомъдрен ритуал
преминали край него и едната,
най-милата и прелестна от тях,
съгледала му факела в тревата,
откраднала го, тръпнеща от страх,
и хвърлила в течащ наблизо ручей,
така че той от неговия плам
целебен станал… Аз съм имал случай
да му опитвам силата и знам:
уви, любовен плам водата сгрява
но тя любовен плам не изстудява.