9
На връщане Рут се отби в търговския център „Кудър“ да си купи дамски превръзки. Нямаше никакви: нито превръзки, нито тампони, нито памук, нито хигиенни кърпички. Нищичко.
А наблизо висеше някаква набързо написана на ръка бележка: САНИТАРНИ МАТЕРИАЛИ ЩЕ ИМА УТРЕ. СЪЖАЛЯВАМЕ ЗА НЕУДОБСТВОТО.
10
На 15 юли, в петък, започнаха проблемите със служебния й телефон.
Отначало сутринта в слушалката се чуваше някакво силно бръмчене и Рут трябваше да крещи, за да могат да я чуят, а по обяд към шума се добави и пращене. От два следобед нататък телефонът й стана абсолютно неизползваем.
Като се върна след работа вкъщи, Рут пък установи, че домашният й телефон изобщо не е шумен. При него просто нямаше никакъв сигнал, затова тя отиде у съседите, за да се обади оттам на телефонни повреди. Уенди Фанин месеше хляб в кухнята си, а до нея миксерът забъркваше второто парче тесто.
С някакво вяло учудване Рут забеляза, че въпросният миксер не е включен в контакта на стената, а кабелът му води към нещо като електронна игра с махнат капак, откъдето се излъчваше силна мека светлина.
— Няма проблеми, телефонирай, докъдето искаш — рече й Уенди. — Знаеш
(„махай се Рут махай се от Хейвън“)
къде е телефонът, нали?
— Да — отвърна Рут и тръгна към хола, после спря. — Отбих се в „Кудър“ да си купя дамски превръзки, но нямаше никакви, представяш ли си?
— Знам — усмихна се Уенди и оголи три празни места от зъби, а допреди седмица всички си бяха на мястото. — Именно аз купих последния пакет. Но скоро всичко ще се оправи. Ще „станем“ малко повече и няма да имаме нужда от такива неща.
— Нима? — попита Рут.
— Естествено — рече Уенди и отново се зае с тестото.
Телефонът на Уенди Фанин беше в пълна изправност, но това ни най-малко не изненада Рут. Дежурното момиче от повредите й каза, че веднага ще изпратят човек. Рут й благодари, а на излизане благодари и на Уенди.
— Няма защо, Рут — усмихна й се тя. — Нали знаеш, че всички в Хейвън те обичат?
Въпреки жегата Рут потръпна от думите й.
Не след дълго пристигнаха телефонните техници и почоплиха нещо в цокъла на стената, после направиха проба. Апаратът работеше идеално и те си заминаха, ала час по-късно линията отново отказа.
Същата вечер на улицата в главата й зашумоляха разни мисли, леки като листа, раздвижени от полъх на октомврийски вятър.
(„Рут наша Рут цял Хейвън те обича“)
(„но се махай или се променяй“)
(„ако останеш никой няма да ти стори нищо“)
(„затова или се махай или оставай ама не се бъркай“)
(„остави ни на мира Рут не ни закачай“)
(„остави ни на мира да «станем» остави ни да «станем»“)
Тя вървеше бавно, а главата й пулсираше от чужди гласове.
Мина покрай „Хейвън Лънч“ и надзърна вътре. Бийч Джърниган, готвачът на аламинути, я видя и й махна с ръка. Рут също му махна, после забеляза как устните на Бийч се раздвижиха и съвсем ясно оформиха думите „Ето я“. Неколцина от седящите на бара извиха глави към нея и махнаха с ръце за поздрав. В усмивките им се виждаха празни дупки от зъби. Рут отмина и остави след себе си търговския център „Кудър“ и методистката църква. Право пред нея бе сградата на кметството със своята четвъртита тухлена часовникова кула. В лятната вечер стрелките показваха 7:15 и в цял Хейвън мъжете си отваряха студени бири и настройваха транзисторите си на спортното предаване с водещ Джо Костилиони. По-надолу Рут видя Боби Тремейн и Стефани Колсън, които вървяха бавно ръка за ръка към шосе 9. Двамата бяха гаджета от четири години и беше цяло чудо как Стефани още не е забременяла, мимоходом отбеляза Рут.
На пръв поглед това си беше най-обикновена юлска вечер, нормална като всяка друга.
Само че „нищо“ не бе нормално.
От библиотеката излязоха Хили Браун и Барни Апългейт, а зад тях като опашка на хвърчило се мъкнеше Дейвид, малкото братче на Хили. Тя ги запита какви книги са си взели и момчетата й ги показаха с удоволствие. Само в очите на мъничкия Дейвид Браун Рут видя несигурния проблясък на същата паника, която измъчваше и нея. И именно фактът, че тя усети страха му и не направи нищо, бе основната причина, която я накара да вземе толкова присърце изчезването му два дни по-късно. Някой друг вероятно би се оправдал с думите: „Имам си достатъчно свои проблеми, че да се занимавам и с Дейвид Браун“. Само че Рут не бе жена, която би потърсила утеха в подобни оправдания. Тя съвсем ясно беше доловила тихия ужас на момченцето и примирението му, че нищо не може да спре хода на събитията, че те просто са предопределени и отсега нататък всичко ще се развива от зле на още по-зле. Така се бе и оказало: фокус-мокус и Дейвид изчезна. Затова също като дядо му и Рут се нагърби със своя дял от вината.