Бяха изпратили Кристина да направи две снимки на часовниковата кула. Това бе деликатна задача, тъй като кулата вече представляваше безформена развалина от порутени тухли, мазилка и части от часовника, така че на практика трябваше да се направи снимка от снимка.
Кристина бързо прелистваше албума с изгледи от градчето, за който Нют по телепатичен път я бе уведомил, че се намира в кабинета на Рут Маккосланд. Две от снимките ги биваше, но тя ги отхвърли, понеже не бяха цветни. Идеята бе да изработят визуална илюзия на часовниковата кула: нещо, което се вижда, ала не може да се пипне.
С други думи смятаха да проектират в небето гигантски диапозитив.
Хубав фокус.
Навремето Хили Браун сигурно би му се зарадвал.
Кристина тъкмо започваше да губи надежда, когато най-сетне попадна на нужната снимка: великолепен изглед от кметството на Хейвън заедно с часовниковата кула и то обхваната под такъв ъгъл, че се виждаха две от страните й. Идеално. Така щяха да постигнат необходимата перспектива и дълбочина на кадъра. Отдолу Рут грижливо бе отбелязала източника на снимката: списание „Янки“, 5/87 г.
Трябва да тръгваме, Крис, рече й Боби, без да си отваря устата. Той пристъпваше нетърпеливо от крак на крак като малко дете, на което му се пишка.
Да, да. Добре. Именно това…
Тя изведнъж млъкна сепнато.
Господи, рече след малко. Господи.
Боби Тремейн бързо пристъпи към нея. Какво става, по дяволите?
Кристина му посочи снимката.
— За Бога! — кресна с всичка сила Боби Тремейн, а Кристина само кимна.
2
В седем същата вечер, след безмълвна и изнурителна работа (като се изключи някое и друго изръмжаване, ако някому се стореше, че съседът му се тутка и не върши нищо) устройството вече беше готово. Приличаше на огромен прожекционен апарат за диапозитиви, поставен върху промишлена прахосмукачка.
Изпитаха го и на полето зад къщата на Хенри се появи гигантско втренчено изображение на женско лице. Присъстващите изгледаха с мълчаливо одобрение триизмерния образ на бабата на Хенри Апългейт. Машината работеше. Значи веднага щом момичето донесеше снимката на кметството — всъщност „снимките“, понеже искаха да създадат стереоизображение, — вече можеха…
В този момент обаче в главите им прозвуча гласът на Кристина — някак отпаднал, но усилен от Боби Тремейн.
Лоши вести.
— За какво става дума? — обърна се Кайл Арчинбърг към Нют. — Не чух добре.
— Да не си глух? — сприхаво изсумтя Анди Бейкър. — Когато онази мръсна кучка вдигна кметството във въздуха, трясъка са го чули в три окръга, а сега ти… — Той сви юмруци.
— Престанете и двамата! — нареди им Хейзъл Маккрийди и после се извърна към Кайл. — Момичето се е справило чудесно със задачата.
Тя говореше умишлено високо, така че хем да може да обясни ситуацията на Кайл Арчинбърг, хем думите й да достигнат до Кристина Линдли и да й вдъхнат увереност, защото й се струваше, че в гласа на девойката се долавя истерия, а от това никой нямаше да спечели. В подобно състояние тя лесно можеше да изпорти нещо, а точно сега нямаше време за никакви грешки.
— Не е нейна вината, че на снимката се виждат стрелките на часовника — добави Хейзъл.
— Какво искаш да кажеш? — попита Кайл.
— Кристина е открила идеалната цветна снимка. Ако се гледа откъм църквата и гробището, всичко е наред, но откъм пътя ефектът малко се губи, затова не бива да позволяваме на външни лица да заобикалят отзад, поне за няколко дни, докато Крис намери втора снимка под същия ъгъл… Във всеки случай, който и да дойде, смятам, че ще се интересува повече от отоплителната инсталация и смъртта на Рут. Ще се оправим някак… Най-много да се наложи да затворим някои улици, нали така? — Хейзъл вдигна поглед към Нют.
— Естествено — веднага отвърна той. — Ще оправяме канализацията. Няма нищо по-просто от това.
— Все още не разбирам същността на проблема — рече Кайл.
— Ти си проблема, гьон такъв! — викна Анди Бейкър.
Кайл ядосано замахна към механика, но Нют ги разтърва.
— Престанете! — каза той и се обърна към Кайл: — Проблемът е, че Рут вдигна във въздуха часовниковата кула на кметството днес в 3:05 следобед. А на единствената добра снимка, която Кристина е открила, циферблатът на часовника показва десет без четвърт.