Той се ръкува и веднага усети, че Дуган вече е предупреден за него. Личеше си по израза на лицето му.
— Заповядайте, господин Хилман. Седнете — каза Дуган и самият той се отпусна върху въртящия се стол, който хлътна под тежестта му като след удар с парен чук. — Мога ли да ви помогна с нещо?
„Сигурно очаква, че ще почна да му разказвам разни врели-некипели“, спокойно си рече Ев, „точно както и ние едно време очаквахме същото от Франк Гарик като го срещахме по улиците. И вероятно няма да го разочаровам. Затова внимавай, Ев. Не бързай и току-виж си успял да го убедиш, още повече че вече знаеш къде искаш да отидеш“.
— Може и да можете — отвърна Ев. Сега поне не беше пил нищо: разговорът му с онзи репортер след трите бири се оказа голяма грешка. — От пресата разбрах, че утре ще ходите на погребението на Рут Маккосланд.
— Така е — кимна Дуган. — Бяхме приятели с нея.
— А вероятно и други ваши колеги от управлението в Дери ще ходят. Все пак мъжът й беше щатски полицай, а и самата Рут се водеше на работа към полицията. Вярно, че констабъл не е кой знае каква длъжност, ама предполагам разбирате какво искам да кажа. Ще има ли на погребението й и други ваши колеги?
Дуган свъси буйни вежди и се намръщи.
— Господин Хилман, не ми е ясно за какво точно става дума.
„Освен това съм зает човек“, добави изражението на лицето му. „Двама от служителите ми са безследно изчезнали и имам основателни подозрения да смятам, че са застреляни от бракониери на елени. И всичко това в деня на смъртта на старата ми приятелка Рут Маккосланд. В момента на задника ми се пече яйце и нямам нито време, нито настроение да слушам глупости“.
— Знам. Но скоро ще разберете. Само ми кажете ще ходят ли и други ваши колеги на погребението?
— Да. Поне половин дузина смятат да отидат, аз също. Но ще тръгна по-рано, за да поразпитам местните хора за един друг случай.
— Знам го — кимна Ев. — А и вие сигурно знаете за мене.
— Господин Хилман…
— Напоследък наговорих големи дивотии и то все не пред когото трябва — невъзмутимо продължи старецът. — При други обстоятелства не бих постъпил така, но бях силно разстроен. Единият ми внук изчезна, а другият е в нещо като кома.
— Да, зная.
— Бях толкова объркан, че направо не знаех какво правя. Първо говорих с една-две от сестрите в болницата, после отидох в Бангор и се срещнах с някакъв репортер на име Брайт. Предполагам, че вече сте чули какво съм му казал.
— Доколкото разбирам, според вас Дейвид Браун е… ъ-ъ-ъ… жертва на нещо като конспирация…
Ев за малко щеше да се разсмее. Думата му се стори хем необичайна, хем изключително удачна. Той самият никога не би се досетил за нея. А в Хейвън наистина съществуваше някаква огромна конспирация. Същински пъклен заговор.
— Точно така. Освен това смятам, че тук може да се говори за три случая, които са толкова свързани един с друг, колкото още никой не може да си представи: изчезването на внука ми, изчезването на двамата полицаи и смъртта на Рут Маккосланд, която освен ваша, беше и моя добра приятелка.
Дуган сякаш се сепна и едва доловимото презрение от погледа му изчезна. На Ев дори му се стори, че той чак сега го видя истински — него, Еверет Хилман, а не някакъв си стар глупак, отбил се в полицията, просто защото си няма друга работа.
— Може би е най-добре да ми опишете накратко защо смятате така — каза Дуган и си извади бележника.
— Не, не. Излишно е да записвате каквото и да било. Можете да си приберете бележника.
Дуган го изгледа мълчаливо. Не докосна бележника, но остави молива на масата.
— Брайт реши, че съм изкукуригал, а аз още не му бях казал и половината — продължи Ев. — Затова на вас няма да разкажа нищо, освен това, че според мен Дейвид е жив. Не мисля, че е в Хейвън, ала ако се върна там, бих могъл да опитам да разбера къде е. Но подозирам — за това имам повече от основателни причини, — че не съм особено желан в града. Дори нещо повече, опасявам се, че при нормално стечение на обстоятелствата, ако се прибера, не след дълго ще изчезна точно като внука ми Дейвид Браун. Или ще ми се случи нещо, както стана с Рут.
Лицето на Буч Дуган се изопна.
— Бих помолил да обясните по-подробно, господин Хилман — рече той.
— Не мога. Всичко това го знам, без да имам никакви доказателства. Предполагам, че звучи налудничаво, но ако ме погледнете в очите, поне ще повярвате, че съм искрен.
— Те и мошениците изглеждат много искрени, господин Хилман — въздъхна Дуган. Ев понечи да каже нещо, но той поклати глава. — Извинете. Не беше съвсем тактично от моя страна, но от неделя насам почти не съм спал. Май вече не мога да издържам на такива маратони. Всъщност вярвам в искреността ви, само че досега освен разни мрачни предчувствия не чух нищо друго от вас. Вие просто говорите с недомлъвки, а така правят хора, които или ги е страх, или не разполагат с конкретни факти. Аз обаче нямам време, за да ви измъквам думите с ченгел от устата. Освен това ви отговорих на въпросите, а вие още не сте ми казали какво искате от мене.