„(със «ставането»)“
с нашите работи.
— Ще си взема тръбата — рече Бийч с апатично нетърпение.
— Не, недей — постави ръка на рамото му Боби. — Сега не е време за мистериозни изчезвания на полицаи.
Тя пак ги изгледа, като задържа поглед върху Дик Алисън, а той кимна:
— Не знам за полицая, но Хилман непременно трябва да изчезне. Поне с него вероятно няма да имаме проблеми. Ев е луд. А от смахнат старец като него може да се очаква всичко: току-виж решил да замине за Цион, Юта или Гранд Форкс, Айдахо, за да чака края на света. Вярно, ченгето ще вдигне голям шум, ама това ще е чак в Дери, където едва ли ще направи кой знае какво впечатление. Никой няма да се втурне към Хейвън. Хайде, Джъд. Отивайте за пушките. А ти, Боби, прекарай пикапа си на гърба на ресторанта. Нют, Адли и Джо идват с мене. Джъд ще пътува с Боби. Останалите тръгват с кадилака на Кайл. Хайде, че няма време!
Всички се разбързаха.
15
„Шшшшш…“
Все същият сън, обогатен само с две-три нови незначителни подробности. Снегът беше порозовял, пропит с кръв. Нима идваше от него? Майчице! „Кой би повярвал, че старият пияница има толкова кръв в себе си?“
„Спускаха се по пистата за напреднали. Знаеше, че поне още един сезон би трябвало да стои само при начинаещите, защото тук наклонът е много по-голям, пък и цялата тази кръв по снега му действаше твърде зле, най-вече защото беше неговата.“
Той вдигна поглед, независимо от силната болка в главата и се смръзна. На проклетата писта имаше джип!
„Анмари крещеше: Спри Боби, Гард! Спри Боби!“
Само че нямаше защо да спира Боби, понеже това беше най-обикновен сън, станал му добър приятел през последните няколко седмици, също като внезапните изблици на музика в главата му. С една дума всичко бе сън, нямаше никакъв джип и никаква писта, той просто виждаше…
… джипа на алеята към къщата на Боби.
„А сега де! Сън ли беше или не?“
Не, не. Въпросът му по-скоро трябваше да бъде каква част от това, което вижда, е действителност.
Хромираната предница на джипа блесна в очите на Гардънър, той примижа и се пресегна към
„(щеките? не, не е сън, сега е лято и ти си в Хейвън)“
парапета на верандата. Вече си спомняше почти всичко — не много ясно, но достатъчно добре. Откакто се върна при Боби не бе имал никакви черни дупки в съзнанието, освен периодичната поява на музика в главата му. Боби беше отишла на погребение, а като се върнеше, щяха да подновят копаенето. Помнеше всичко, дори и излитането на часовниковата кула на кметството, дето му беше заприличала на някаква дебелогъза птица. Заповядайте, сър. Липси няма, с изключение на този пропуск тук, пред очите ми.
Той стоеше опрял ръце на парапета и наблюдаваше с размътен и кръвясал поглед джипа, въпреки заслепяващите го ярки отблясъци. Беше му съвсем ясно, че прилича на изпаднал бродяга от някой беден район на Ню Йорк. „А и се чувствам точно така, майка му стара“.
Онзи до шофьора се обърна и видя Гард. Беше голям като великаните от приказките. Освен това носеше тъмни очила, така че Гард не бе сигурен дали погледите им наистина се срещнаха. Май да, рече си той, макар и всъщност да му беше все едно. Такива като този ги надушваше безпогрешно, било като ветеран от поне петдесетина демонстрации и стачки, било като пияница, събуждал се неведнъж в отрезвителя.
„Даласката полиция най-после пристигна“, рече си Гардънър. Мисълта го ядоса, но едновременно с това му донесе и известно облекчение. Поне за момента.
„Ченге… Но какво ли прави в джипа? Виж му само главата, сигурно е по-едър и от къща. Явно сънувам“.
Джипът вървеше без да спира и след малко се скри от очите му. Гардънър не чуваше вече дори и рева на двигателя.
„Отиват към гората. Знаят, значи. Господи, дано само не са федерални агенти…“
Предишното му смайване отново се надигна и изтласка встрани моментното облекчение. Той видя как Тед Енергетика захвърля якето си върху останките от левитационната машина и казва: „Какви приспособления?“
После Гардънър се разяри.
ХЕЙ, БОБИ! НЯМА ЛИ НАЙ-ПОСЛЕ ДА СЕ ПРИБЕРЕШ!, кресна той наум с всичка сила.
Внезапно от носа му рукна кръв, Гардънър залитна назад и с гримаса на отвращение започна да си търси носната кърпа. „Все ми е едно. Да става каквото ще. Нека Даласката полиция го намери, нека дори пипнат Боби и останалите от града. Особено компанията й. Онези, дето ги води посред нощ, когато мисли, че съм заспал. Същите, с които ходи в бараката“.