— Млъквай — прекъсна го Боби.
Тя внезапно се почувства объркана и несигурна, засрамена от себе си. Кучка? Така ли я нарече старецът? Кучка? Прииска й се да му каже, че той нещо бърка: не тя е кучката. Кучка е сестра й Ан.
Пред очите й изскочи неясен образ: нещастието на стареца, нещастието на Гард, дори и нейното. Това й отвлече вниманието, от което се възползва Ев Хилман. Той вдигна ракетния пистолет и стреля. Ако Дуган бе опитал нещо такова, те без съмнение щяха да доловят намерението му, преди още да е помръднал, но със стареца беше различно.
Чу се някакво кухо фучене и Бийч Джърниган експлодира, обгърнат от ослепително бял пламък, после залитна назад, а пушката отхвръкна от ръцете му. Очите му лумнаха от горящия фосфор, след това се изцъклиха и се пръснаха във въздуха. Бузите му започнаха да се топят. Той отвори уста и размаха ръце, понеже високата температура направо раздираше и разкъсваше дробовете му. Цялото това нещо стана за миг.
Мъжете потръпнаха и отстъпиха с изкривени от ужас лица. В главите им ехтеше агонията на Бийч Джърниган.
— Хайде! — кресна Ев на Дуган и се втурна към джипа.
Джъд Таркингтън направи плах опит да го спре, но Ев го прасна с нажежената цев на ракетния пистолет, разкъса му слепоочието и му строши носа. Джъд залитна, краката му се преплетоха и той се строполи на земята.
Бийч също беше паднал и гореше в прахта. Сбръчканата му и почерняла ръка немощно посегна към гърлото му, тялото му потръпна и замря.
Дуган се окопити и изтича след стареца, който вече се опитваше да отвори вратата на джипа.
Боби долови затихващите мисли на умиращия Бийч, заряза ги и се обърна тъкмо навреме, за да види как стареца и ченгето щяха всеки момент да се измъкнат.
— За Бога, момчета! Спрете ги!
Думите й ги изкараха от вцепенението, но Боби бе първата, която се раздвижи. Тя изтича до Ев и го халоса в тила с приклада на пушката си. Ев рухна и си удари лицето във вратата на джипа. От носа му рукна кръв и той зашеметено се смъкна на колене. Боби вдигна пушката да го цапардоса отново, но в това време стоящият от другата страна на джипа Дуган стреля през страничния прозорец.
Тя усети как някакъв огромен парещ чук я удари малко под дясната плешка и ръката й с пушката отскочи нагоре. Плътта й за миг остана безчувствена, после цялото й тяло сякаш пламна отвътре.
Боби отстъпи назад и с лявата ръка неволно посегна към раната, като очакваше да напипа кръв, но не намери нищо — засега — освен дупка в ризата и оголено месо. Мястото, където я беше улучил куршума, топло пулсираше. По гърба й се стичаше кръв, но шокът все още заглушаваше болката. Всъщност тя опипваше тясното входно отверстие на куршума, докато изходното бе по-голямо и от детско юмруче.
Вдигна очи и видя Дик Алисън побледнял от уплаха.
провал пълен провал за Бога спрете го преди мръсникът да ни е прецакал
— Не го застрелвайте! — изпищя Боби. Болката направо я сряза и от устата й бликна кръв. Куршумът бе разкъсал десния й бял дроб.
Алисън се колебаеше, но Нют и Джо Съмърфийлд бързо пристъпиха напред към Дуган, за да не му позволят да стреля пак. Дуган се обърна към тях, а Нют го халоса с пушката си по ръката с пистолета, така че вторият изстрел отиде в земята.
— Откажи се, Буч! — викна Джон Ендърс, директорът на прогимназията. — Иначе си мъртъв! Държим те на мушка!
Дуган се огледа. Четирима души наистина бяха насочили оръжията си към него. А Дик Алисън, все още пребледнял и не на себе си, изглеждаше така, сякаш щеше да натисне спусъка и при най-малкото му движение.
„И без това ще те убият. Поне се дръж като Джон Уейн. Всичките са полудели“.
— Няма — каза Боби. Беше се облегнала на джипа и от устата й се стичаше равномерна струя кръв, а цялата й риза на гърба бе направо подгизнала. — Няма да те убием и не сме луди. Пробвай ме.
Дуган тромаво насочи мислите си към мозъка на Боби и усети, че тя не го лъже… Но си рече, че тук вероятно има някаква уловка… нещо, което той несъмнено би доловил, ако не беше толкова неопитен в четенето на мисли. Също като ситния шрифт в договорите за продажба на луксозни автомобили. Но за това щеше да умува после. Тия типове му се виждаха аматьори, значи съществуваше шанс да се измъкне. Само ако…
Внезапно Адли Маккийн изтръгна кислородната маска от лицето му и Буч мигновено почувства, че се замайва.
— Така ми харесваш повече — рече Адли. — Без проклетия сгъстен въздух едва ли ще мислиш толкова за бягство.
Дуган преодоля слабостта си и погледна към Боби Андерсън. „Според мен тя ще умре“.
мисли си каквото щеш