— И от носа ти тече кръв.
— Не думай.
— Май е по-добре аз да се занимавам с тая дяволия — добави Мос и Гард мълчаливо кимна.
През остатъка от деня двамата прекараха цялото оборудване до изкопа и Мос така се умори, че след като свършиха с последния сандък, Гардънър буквално трябваше да го домъкне на гръб до камиона.
— Чувствам се скапан, сякаш съм нацепил пет кубика дърва — отпаднало въздъхна Мос.
След това Гардънър реши, че едва ли ще го види пак, ала на следващия ден Мос пристигна точно в седем сутринта, само че този път караше очукан понтиак, вместо стария самосвал. Той се измъкна от кабината и хлопна вратата.
— Хайде, че няма време.
Вътре в себе си Гардънър бе започнал да уважава Мос много повече от предишните си трима „помощници“ взети заедно, дори го харесваше.
Докато вървяха към кораба и сутрешната роса мокреше крачолите на панталоните им, Мос го погледна и рече:
— Ама вчера добре поработихме, нали?
Това беше едно от малкото неща, които той каза този ден.
Двамата спуснаха в изкопа сноп маркучи и ги навързаха така, че да насочват изпомпваната вода надолу по възвишението, което се намираше на югоизток от къщата на Боби. Тези „смукателни тръби“, както ги нарече Мос, представляваха големи брезентови рула, които според Гардънър бяха задигнати от противопожарната служба на Хейвън.
— Свих ги оттук-оттам — сухо отбеляза Мос и отказа да коментира повече.
Преди да пуснат помпите, той накара Гардънър да прихване с U-образни скоби маркучите към земята.
— Защото иначе ще се разскачат като побеснели — поясни Мос. — Не знам дали си виждал колко опасен може да стане изтърван пожарникарски маркуч, особено когато не разполагаме с достатъчно хора да ги държат.
— А и напоследък доброволци се намират трудно, а?
Фриман Мос го изгледа мълчаливо, после изсумтя, все едно, че не е чул нищо:
— Гледай да набиеш скобите здраво, макар че и без това от време на време ще се налага да ги дозачукваме. Няма начин да не се разхлабят.
— Нима не можем да регулираме дебита на помпите така, че да не си играем с разни скоби и глупости? — запита Гардънър.
Мос с досада извърна очи към него, явно ядосан от пълното му невежество.
— Можем — отвърна той. — Но в тая дупка има толкова вода, че ако не работим с максимален дебит, ще има да я изпомпваме чак до Второто пришествие. Аз лично нямам толкова време.
Гардънър вдигна ръце и се засмя:
— Добре, добре. Предавам се. Само питах, нищо друго.
А Фриман Мос отново изсумтя по обичайния си начин.
Към девет и половина водата вече шуртеше надолу по хълма, встрани от кораба. Беше студена, бистра и вкусна като от кладенец. На обяд се оформи същински поток с широчина два метра. Вярно, не се отличаваше с кой знае каква дълбочина, ама въпреки това си ромолеше и носеше по течението си борови иглички, глинеста пръст и листа от дървета. Гардънър и Мос нямаха друга работа, освен да седят и да наблюдават някой от издутите маркучи да не изскочи и да почне да се мята и пръска наоколо като побеснял пожарен кран с развалена резба. Мос периодично намаляваше помпите, за да набият обратно разхлабилите се скоби или да ги преместят на друго място, ако почвата под тях подгизнеше твърде много.
Към три следобед потокът вече мъкнеше цели храсталаци и коренища, а малко преди пет Гардънър чу трясъка на падащо дърво. Той се надигна и изви врат в посока на шума, само че бе много надолу по течението и не се видя нищо.
— Май беше бор — обади се Мос.
Сега пък дойде ред на Гардънър да го изгледа без да каже нищо.
— Или смърч — добави Мос и макар лицето му да си оставаше сериозно, на Гардънър му се стори, че това трябваше да се разбира като шега. Неособено убедителна, но все пак шега.
— Как мислиш, тая вода дали стига до пътя?
— Предполагам.
— Няма ли да го подкопае?
— Бъди спокоен. Долу в града вече правят деривация. Монтират дренажни тръби с голям диаметър. Сигурно ще отбият движението за няколко дни, докато разкопаят асфалта, ама и без това напоследък не минават много коли.
— Забелязах — рече Гардънър.
— Така е по-добре, ако питаш мене. Летните туристи са отвратителна досада. А сега знаеш ли какво ще направя? Ще намаля малко дебита на помпите за през нощта, но ще ги наглася така, че да изхвърлят по петдесет-шейсет литра в минута, което за четирите помпи ще прави общо към петнайсет хиляди литра на час, цяла нощ. Не е зле, защото ще ги оставим без надзор, нали? Хайде, да се хващаме на работа. Корабът е хубаво нещо, ама от него кръвното ми се разбесня като пощуряло. С твое позволение ще ти изпия една от бирите, преди да се прибера вкъщи при госпожата.