ПРОГРАМА?
Зад видоизменените компютри имаше още разпределителни табла — направо стотици. Всичко това издаваше ниско, сънливо жужене — звук, който той свързваше с
(„използвай трансформатора“)
голямо електрическо съоръжение.
От сандъка и от хаотично разположените около него компютри струеше светлина на зелени вълни — не, тя не бе постоянна. Беше циклична. Пулсирането на светлината и връзката с пенестия шум, идващ от душовите кабини, беше съвсем явна.
„Това е центърът“, помисли си Гард с безсилно слабо вълнение. „Връзката с кораба. Те идват в бараката, за да го използват. То е трансформатор и те черпят силата си оттук.“
„Използвай трансформатора, за да спасиш Дейвид.“
„Със същия успех можеш да ме накараш да подкарам военен самолет. Помоли ме за нещо по-лесно, татенце. Ако можех да го върна оттам, където е, с декламиране на Марк Твен — или дори, По — бих направил опит. Ала с това чудо? То изглежда като склад за електронни материали след експлозия.“
Но… момчето?
На колко години беше? Четири? Пет?
И къде, за Бога, го бяха сложили? Небето беше буквално границата.
„Спаси момчето… използвай трансформатора.“
Естествено, дори нямаше време да погледне по-внимателно тази проклета бъркотия. Другите щяха скоро да се върнат. И все пак Гардънър се вторачи в единствения осветен монитор с настойчивостта на хипнотизатор.
ПРОГРАМА?
„Какво ще стане, ако напиша на клавиатурата «Алтаир-4»?“ зачуди се той и видя, че „нямаше“ клавиатура; в същия миг буквите на екрана се промениха.
АЛТАИР-4
пишеше там сега.
„Не!“ изкрещя мозъкът му, изпълнен с вина на натрапник. „Не, за Бога, не!“ Буквите се смениха.
НЕ ЗА БОГА НЕ
Изпотен, Гардънър помисли: „Отказ! Отказ!“
ОТКАЗ ОТКАЗ
Тези букви замигаха настойчиво… а Гардънър ги гледаше, ужасен. После:
ПРОГРАМА?
Той положи усилия да скрие мислите си и пак опита да се изправи на крака. Този път успя. От трансформатора излизаха още кабели. Те бяха по-тънки. Бяха… той ги преброи. Да. Осем. И завършваха със слушалки.
Слушалки. Фриман Мос. Дресьорът, повел механичните си слонове. Тук имаше повече слушалки. По някакъв налудничав начин, те му напомниха за гимназиален езиков кабинет.
„Дали не учат чужд език тук?“
„Да. Не. Те се учат да «стават». Машината им преподава. Но къде са батериите? Не виждам никакви? Би трябвало да има поне десет, двайсет големи стари делкоса, свързани с това нещо. Би трябвало…“
Замръзнал, той отново вдигна поглед към душовите кабини.
Изгледа коаксиалните кабели, излизащи от челото на жената, от окото на мъжа. Видя краката на Питър да се движат на големи, сънени крачки и се запита как точно се бяха озовали онези кучешки косми по роклята на Боби — дали е правела на Питър нещо равносилно на извънземна смяна на маслото? Или може би просто е била завладяна от обикновени човешки чувства? Любов? Разкаяние? Вина? Дали не е прегърнала кучето си, преди отново да напълни кабината с течност?
Те „бяха батериите. Органични делкос, при това Винаги готови, можеше да се каже. И ги изсмукваха до край. Изсмукваха ги като вампири.“
През страха, объркването и отвращението започна да пълзи ново чувство. То беше ярост и Гардънър го посрещна с отворени обятия.
„Те ми причиняват боооолка… причиняват боооолка… причиняват боооо…“
Гласът й рязко пресекна. Глухото жужене на трансформатора промени тона си; стана още по-тихо. Светлината от сандъка поизбледня малко. Той реши, че Ан е изпаднала в безсъзнание, с което е намалила мощността на машината с х броя… какво? Волта? Дина? Ома? Кой, по дяволите, можеше да каже?
„Прекрати това, синко. Спаси внучето ми и го прекрати.“
За миг гласът на стареца изпълни главата му, съвсем ясен и съвсем разбираем. После изчезна. Окото на възрастния човек се затвори.
Зелената светлина от машината избледня още повече.
„Те се събудиха, когато влязох“, помисли трескаво Гардънър. Гневът още тътнеше и се въртеше из мозъка му. Той изплю един зъб, почти без да съзнава какво прави. „Дори Питър се посъбуди малко. Сега се върнаха към състоянието, в което са се намирали… преди. Сън?“ Не. Не беше сън. Нещо друго. Органично замразяване.
„Сънуват ли батериите електрически овце?“ помисли си Гардънър и нервно се изсмя.
Той отстъпи назад — от трансформатора,
(„какво точно трансформира как защо“)
от душовите клетки, от кабелите. Очите му се обърнаха към купищата приспособления, струпани край отсрещната стена. Върху ролковата изстисквачка имаше монтирано нещо, нещо, наподобяващо извитите телевизионни антени, които понякога човек вижда по задните капаци на големите лимузини. Зад пералнята и вляво от нея се намираше старомодна крачна шевна машина, с прикрепена към страничното й колело стъклена фуния. Варели от керосин с маркучи и стоманени ръце… към една от тях бе прикрепен касапски нож, видя той.