— Да. Той имаше електронен стимулатор на сърдечната дейност, нали знаеш, и…
— Какво? Какво? — Торгесън направи стъпка към Смоуки, като че ли искаше да го разтърси. — „Какво“?
— Човекът, който е карал джипа, се обадил в Три и казал, че устройството е експлодирало в гърдите на Амбърсън.
— О, Боже Господи!
— Това все още не е сигурно — побърза да добави Досън. — Нищо не е. Ситуацията още е в процес на развитие.
— Как е възможно сърдечен стимулатор да „експлодира“? — тихо попита Торгесън.
— Не знам.
— Някаква шега е — безизразно заключи Торгесън. — Или е някаква зловеща шега, или нещо подобно на онова радиопредаване някога. „Война на световете“.
Смоуки се обади боязливо:
— Мисля, че не е шега… или измислица.
— Аз също — съгласи се Торгесън.
Той тръгна към кабинета и телефона си.
— Проклетия „Юта“! — повтори тихо Анди и остави Смоуки Досън да се оправя с увеличаващата се невероятна информация, която идваше от района, чийто център беше фермата на Боби Андерсън.
3
Торгесън щеше да се обади в Главната адвокатска кантора, ако Джим Тиърни не бе в проклетия Юта. Ала след като той беше там, Торгесън се забави, само колкото да звънне набързо на Дейвид Брайт в бангорския „Дейли Нюз“.
— Дейвид? Анди е. Слушай, аз…
— Съобщиха ни, че в Хейвън има пожар, Анди. Може би голям. Вие знаете ли?
— Да, знаем. Дейвид, не мога да те закарам там. Информацията, обаче, която ми даде, се потвърждава. Пожарникарите и хората от аварийните служби не могат да влязат в града. Разболяват се. Един лесничей е загинал. Аз го познавах. Чух, че… — той поклати глава. — Забрави, че съм чул нещо. Прекалено смахнато е, за да бъде истина.
Гласът на Брайт беше развълнуван.
— Какво си чул?
— Остави.
— Но твърдиш, че пожарникарите и хората от спасителните групи се разболяват?
— От „аварийните служби“. Все още не знаем дали някой се нуждае от спасяване. Освен това има проблеми с пожарните коли и джиповете. Те просто престават да се движат като доближат или навлязат в Хейвън…
— „Какво“?
— Нали ме чу.
— Искаш да кажеш, че става като при пулса?
— Пулса ли? Какъв пулс? — Хрумна му откачената идея, че Брайт говори за сърдечния стимулатор на Хенри, че той през цялото време е знаел всичко.
— Това е феномен, за който се предполага, че настъпва след голяма ядрена експлозия. Колите изгасват.
— Господи. Ами радиоапаратите?
— И те.
— Но твоят приятел е казал…
— Страшно много станции, да. Стотици. Може ли да те цитирам поне за болните пожарникари и спасители? И за спирането на превозните средства?
— Да. Като Източник. Информиран източник.
— Кога за първи път чу…
— Нямам време да си играя на интервю за „Плейбой“, Дейвид. Твоят Лиандро е ходил в мейнския магазин за медицинска техника за дихателен апарат, нали?
— Да.
— „Той“ е смятал, че всичко се дължи на въздуха — отбеляза Торгесън по-скоро за себе си, отколкото за Брайт. — Така е мислел „той“.
— Анди… знаеш ли какво друго кара двигателите на колите да изгасват, според съобщенията, които от време на време получаваме?
— Какво?
— Летящите чинии. Не се смей, вярно е. Хората, наблюдавали отблизо летяща чиния, докато са се намирали в колите или самолетите си, почти винаги твърдят, че двигателите им просто са угасвали. — Брайт направи кратка пауза. — Помниш ли лекаря, който катастрофира със самолета си в Нюпорт преди една-две седмици?
„Война на световете“, помисли си отново Торгесън. „Какви невероятни глупости.“
Но сърдечният стимулатор на Хенри Амбърсън беше… какво? „Експлодирал?“ Възможно ли бе да е истина?
Щеше да си постави за задача да разбере; това поне беше абсолютно сигурно.
— Ще ти се обаждам, Дейви — обеща Торгесън и затвори.
Беше 15:15. В Хейвън пожарът, започнал в старата ферма на Франк Гарик, вече гореше от час и сега започваше да се простира към кораба в разширяващ се полумесец.
4
Торгесън се обади в Огъста в 15:17. По това време две закрити коли с общо шест души в тях вече се бяха запътили на север по I-95; пожарната се обадила в Главната адвокатска кантора в 14:26 и в полицейското управление на Дери в 14:49. Докладът от Дери включваше първите разпокъсани елементи — катастрофата на пожарната от Юнити, смъртта на лесничея, който изглежда е бил застрелян от собствения си сърдечен стимулатор. В 13:30 планинско време една полицейска кола от управлението в Юта спря пред къмпинга, където бяха на почивка Джим Тиърни и семейството му. Полицаят го информира, че в родния му щат има спешен проблем. Проблем от какъв сорт? На полицаят му било казано, че тази информация може да се предава само на хората, които е необходимо да бъдат запознати с нея. Тиърни можеше да се обади в Дери, но Торгесън в Клийвс Милс беше човекът, когото той познаваше и на когото се доверяваше. Точно сега повече от всичко искаше да разговаря с някого, на когото вярва. Чувстваше как в стомаха му се прокрадва бавно пълзящ ужас, предчувствие, че сигурно става дума за мейнския „Янки“, нещо свързано с единствената ядрена електроцентрала в щата, сигурно, само нещо толкова сериозно можеше да предизвика такава необичайна реакция — да го търсят чак в другия край на страната. Полицаят го свърза. Торгесън беше едновременно щастлив и облекчен да чуе гласа на Тиърни.