Беше някак преработена. Първо преработена и после изхвърлена в кратко, жестоко мощно радиоизлъчване.
„И така, какво да правя?“
Не знаеше, но това нямаше значение.
„Те“ щяха да й кажат.
Когато настъпеше моментът, „те“ щяха да й кажат.
Междувременно той щеше да погледа. Ех, само ако можеше да „прочете“ мислите му! Щеше да е толкова по-просто, ако можеше, майка му стара, да „прочете“ мислите му!
Един глас студено откликна: „Напий го. Тогава ще успееш да прочетеш мислите му. Ще го направиш без никакви усилия.“
5
Бяха дошли дотук с тракторчето, което изобщо не летеше, а си вървеше по земята съвсем както винаги — ала вместо с предишните рев и ръмжене на двигателя, сега то се движеше в пълна тишина, която беше някак призрачна.
Излязоха от гората и минаха през края на градината. Андерсън паркира тракторчето на същото място, където се бе намирало тази сутрин.
Гардънър вдигна поглед към небето, което отново започваше да се заоблачава, и каза:
— По-добре го прибери в бараката, Боби.
— Нищо му няма — отвърна кратко тя. Пъхна ключовете в джоба си и се запъти към къщата. Гардънър погледна към бараката, тръгна след Боби, после пак погледна. На вратата й имаше огромен катинар. Още едно нововъведение. В гората изглежда беше пълно с такива.
„Какво държиш там вътре? Машина на времето, която се захранва с батерии? Какво си е скътала там Новата Подобрена Боби?“
6
Когато той влезе в къщата, Боби ровеше из хладилника. Накрая извади две бири.
— Сериозно ли говореше за кафето или предпочиташ една от тези?
— Какво ще кажеш да пийнем кока кола? — попита Гардънър. — Летящите чинии вървят по-добре с кола, това е моят девиз. — Той се разсмя доста налудничаво.
— Разбира се — съгласи се Боби, после замря по средата на движението, с което връщаше бирите в хладилника и посягаше към две бутилки кола. — Направих го, нали?
— А?
— Заведох те там и ти го показах. Кораба. Нали?
„Господи“, помисли Гардънър. „Боже Господи!“
За миг, застанала там с бутилките в ръце, тя приличаше на човек, страдащ от болестта на Алцхаймер.
— Да — потвърди Гардънър и усети как кожата му изстива. — Направи го.
— Добре — въздъхна с облекчение Боби. — И аз мислех, че съм го направила.
— Боби? Добре ли си?
— Естествено — заяви Андерсън и добави безцеремонно, сякаш ставаше дума за нещо без никакво или поне с много малко значение: — Просто не помня много от момента, в който напуснахме къщата, досега. Но предполагам, че това всъщност няма значение, нали? Ето ти колата, Гард. Да пием за живота по другите светове, какво ще кажеш?
7
И така те пиха за другите светове, а после Андерсън го попита какво смята да правят с космическия кораб, в който се бе спънала сред гората зад къщата си.
— „Ние“ няма да правим нищо. „Ти“ ще трябва да направиш нещо.
— Вече съм започнала, Гард — каза меко тя.
— Разбира се — малко сприхаво отвърна той, — само че аз говоря за някакво крайно решение. С радост бих ти дал съвет — ние впиянчените, съсипани поети сме страхотни в даването на всякакви съвети, — но „ти“ си тази, която трябва да направи нещо. Нещо малко по-важно от простото му изкопаване. Защото той е твой. Намира се в твоята земя и е твой.
Андерсън изглеждаше шокирана.
— Нали не мислиш наистина, че това нещо „принадлежи“ на някого? Само защото чичо Франк ми е оставил мястото в завещанието си? Защото той е имал неоспоримо право, стигащо назад във времето до част от кралския парцел, който крал Джордж III е прочистил от французите, а те преди това са прочистили от индианците? Господи, Гард, това нещо е било на петдесет милиона години, когато предшествениците на цялата проклета човешка раса са клечали на петите си из пещерите и са си чоплели носовете!
— Сигурен съм, че това е съвсем вярно — сухо се съгласи Гардънър, — но то не променя закона. Пък и смяташ ли да седнеш да ми разправяш, че не изпитваш чувство за собственост към него?
Андерсън доби разстроен и същевременно замислен вид.
— За собственост? Не… не бих казала. Изпитвам чувство за отговорност, а не за собственост.
— Добре, все едно какво е. И тъй като ме питаш за мнението ми, ще ти го дам. Обади се във военновъздушната база „Лаймстоун“. Кажи на който ти се обади, че си открила в земите си неидентифициран обект, приличен на някаква модерна летяща машина. В началото може да имаш известни проблеми, но ще успееш да ги убедиш. После…