В черните коси на Харка и в светлата грива на мустанга му имаше зърна град. Той видя как жената отново се отправи към дома. На юг, откъм овчето стадо, Томас и Тео нададоха силни поздравителни викове и сега Томас долетя с коня си при Харка.
— Тържество и победа! — извика той. — Стадото удържа! Не дадохме нито една жертва! Ела, Хари, да си прибереш вълчите уши!
Двамата тръгнаха да обикалят с конете си. Харка беше убил пет вълка и отряза ушите им като трофеи. Издърпа ловните си стрели от телата на трите звяра цели, почисти ги и ги върна обратно в колчана. Дръжките на стрелите, с които бе убил последните два вълка, бяха счупени, но куките, които се бяха забили в месото, Харка отново прибра; от тях лесно щеше да си направи нови стрели.
— Хубава нощ беше, а? — продължи да говори Томас. — Добре, че дойде, Хари!
Той поведе младия индианец към къщата. Тео също яздеше от юг. Оставиха конете да пият от блатото и когато ги закачиха за поводите, те легнаха уморени, без да ядат.
Тео удари Харка по рамото.
— Момчето дошло, нашият Хари! Добре си сторил.
— Тео — рече Томас, — ти да не смяташ да оставиш добитъка ненаглеждан? Вземи си друг кон и се върни пак там. Ще ти донеса закуската навън!
Тео се подчини неохотно, но без да противоречи.
Томас отвори вратата на къщата и покани Харка да влезе. Блокхаусът, който Адамсън си беше построил, беше обикновена солидна постройка. Къщата се състоеше от две помещения. Първото беше кухня, всекидневна и спалня едновременно. Второто, задното, сигурно служеше за склад. То нямаше прозорци, а само бойници. Сега през отворената врата влизаше светлина.
Адамсън лежеше върху леглото от дъски и завивки от овчи кожи. Той погледна изпитателно двамата новодошли. Жената стоеше край каменната печка и палеше огън, за да стопли вода.
Томас веднага заговори:
— Адамсън, Адамсън! Този път имахме повече късмет, отколкото разум. Ти много ни липсваше като трети мъж, но този млад индианец тук, Харка Убиеца на вълци, дойде и ни се притече на помощ! Нито едно добиче не пострада, нито говедо, нито овца! Нагости нашия млад гост така царски, както неговият баща ни посрещаше в своята шатра.
— Ни? — изръмжа Адамсън. — Вас ви е посрещал, искаш да кажеш! Но щом като ти е приятно, Томас, играй ти ролята на цар.
— Адамсън, ти си добър фермер, но си циция и от това ще си и загинеш! Ние сме ферма сред ужасна пустош, преден пост! Такава плячка, каквато представляваме ние, досега вълците не са срещали! Цяло стадо добитък, което живее на място и не се преселва в по-топли райони! Човече, помисли само, та на вълците лигите им текат и те се въртят около нас като пчели над цъфнали пролетни ливади! Адамсън, чуй един съвет от мен, вземи си още един пастир и по този начин ще загубиш много по-малко добитък. Харка Убиеца на вълци уби пет вълка със стрелите си!
— Хайде, жена, дай на хлапака да похапне нещо свястно! Той сигурно ще иска да продължи пътя си след това.
Поднесоха на Харка овче месо; същото ядоха и Томас, Адамсън и жената. Томас прибра едно парче за Тео. Харка беше свел поглед. Лицето му остана затворено.
— Накъде си тръгнал всъщност? — попита най-после Томас без заобикалки.
— При баща си. Към Черните хълмове.
— Сега, посред зима? Полудял ли си, момче?
— Може би. Не знам.
— Остани по-добре при нас и ни помагай да пазим добитъка.
— Няма да остана, хау! — Когато каза това с решителен и нетърпящ противоречие тон, Харка помисли за думите на Адамсън: „Той сигурно ще иска да продължи пътя си!“
— Щом иска да върви при баща си, има право — каза Адамсън. — Ние тук и без това сме достатъчно мъже. Пък напролет ще пристигне и моят собствен син с баба си. Тогава жената ще може повече да ни бъде от полза за добитъка.
— Адамсън, ти си страшна циция! — изпъшка Томас.
Той избърса нещо от очите си.
Харка вече се бе нахранил и се изправи.
— Ще те изпратя малко, Хари! — рече Томас. — Чакай само един момент! — Брадатият изтича в задната стаичка и се върна след известно време с голям вързоп, загърнат в кожена завивка. — Ела сега да вървим.
Харка се сбогува мълчаливо и гордо с Адамсън. Жената избърса ръце от престилката си и се приближи.
— Ще видя какво става навън с кучетата — каза тя на лежащия си мъж. — Скоро ще се върна.
Тримата излязоха през отворената врата навън. Харка понечи веднага да вземе коня си, но Томас го отклони от намерението му.