Страничният пещерен ръкав отново стана по-стръмен и извънредно много тесен. Харка вече се канеше да се откаже от изкачването. Но тъй като имаше въздух за още две минути, направи последно отчаяно напрежение да се избута още малко нагоре и да не се плъзне обратно в лапите на дебнещия го отдолу човек. Само съвсем тънко тяло можеше изобщо да се промъкне през това място. В пълен мрак, обливан от водата, Харка успя с последни сили да се изкатери още два метра нагоре.
После изведнъж можа да си поеме дъх и да се подпре с ръцете си по-нашироко вдясно и вляво. Измъкна бързо цялото си тяло. Намери се в някакво разширение на пещерния ръкав. Заопипва наоколо с ръце и крака. Най-напред успя да се отдръпне встрани от водата. Сгуши се върху мократа скала и задиша задъхано. Цялото му тяло трепереше от мокротата, студа и силната умора. Дишането и сърцето му започнаха да се успокояват. Той отново се раздвижи и започна да опипва системно в мрака заобикалящата го среда. Разширилият се пещерен ръкав, изглежда, образуваше тук едно сравнително голямо кълбообразно помещение, в което се събираха стичащите се в планината води и където се срещаха силни подземни реки и образуваха извора на големия подземен поток. Сега, в началото на зимата, тук се бе насъбрала сравнително малко вода; по-голямата част от пространството беше празна и Харка можеше да остане по-дълго тук. Обаче пещерният ръкав прекъсваше на това място. Отникъде нямаше излаз, както Харка скоро се увери. Младият индианец бе затворен като в затвор сред скалите. Преди да се замисли по какъв начин ще успее да се измъкне оттук, той опипа скалата още по-старателно. От дясната страна камъкът бе почти сух. Харка се изтегли там. Откри в скалата някаква вдлъбнатина, каквито често се образуват в урвите, когато водите издълбават с малки камъчета скалата като малък басейн. Младият индианец седна на края на тази дълбока вдлъбнатина и си почина отново. Тук нямаше защо да се страхува от врага. Там, където Харка с мъка бе успял да се промъкне, широкоплещестият Червен Джим никога не можеше да проникне.
Така младият индианец нямаше защо да бърза.
Заопипва вдлъбнатината в скалата и намери там малки кръгли камъчета, които водата бе превърнала в съвсем кръгли топчета, а освен тях и нещо по-меко, което се опипваше като дърво, и друго по-остро. Продължи да пипа, защото първата му реакция от тази находка бе „огниво“, но все пак му се стори невъзможно тук да се пази огниво. Харка пипаше и непрекъснато се уверяваше в същото. Страхуваше се, че сам се лъже в надеждите си. Най-после взе малките предмети, които лежаха сухи върху камъните, и започна да ги търка, както го бяха учили от малък. След дълго време успя да произведе искри. Видя пещерното помещение, осветено съвсем слабо от искрите, които бързо угаснаха.
Остави огнивото внимателно на предишното му място. Беше индианско огниво. Сред малките камъчета обаче, превърнати от водата в кръгли топчета, във вдлъбнатината се намираха и златни зрънца. Или водата бе измила тук наситени със злато камъни, или човекът, който бе донесъл тук огнивото, бе скрил на това място и събраните от него златни зърна. Така или иначе, Харка не беше първият човек, промъкнал се в тази част на пещерата. Предшественикът му също е бил индианец.