Подозираше ли Червения Джим нещо от това златно съкровище?
Ако не знаеше нищо, той никога и не биваше да разбере за него; знаеше ли за него обаче, никога не биваше да се добере дотук.
Сега Харка се замисли какво трябваше да предприеме по-нататък. Можеше да издържи няколко дни и нощи в тази част на пещерата, където се намираше сега, защото тук имаше годен за дишане въздух, вода и малко леко овлажнен запас от стрито на прах бизонско месо. Но все някога трябваше да се осмели да се върне обратно, и то преди още да го напуснат силите му окончателно. Не смяташе да остави златото тук. С удоволствие би запалил малко огън, за да отдели златните зрънца от камъчетата, ала по него нямаше вече един сух конец. В същото положение щеше да се намира всеки, който се промъкнеше през водата на същото това място. Дали нямаше скрито наблизо още нещо годно да гори? Харка се зае наново да опипва най-старателно цялото помещение. При това забеляза, че на някои места скалата се ронеше. Може би цялата тази издълбана част скоро щеше да се срути. Накрая Харка още веднъж опипа естествения малък басейн и действително откри там две малки парчета поресто дърво.
Харка получи с много търпение и упоритост още веднъж искра от триене и след още повече упоритост му се удаде да запали парченцата дърво. Освети камъчетата и зрънцата и бързо отдели чистото злато, което скри в торбичката, в която се намираше и стритото на прах сушено месо. Разсъди за миг и прибра вътре и огнивото. Сега вече, който и да проникнеше в тази част на пещерата, не можеше да предположи, че тук някога се е намирало нещо особено.
Тъй като никой не го смущаваше и беше много уморен, той се намести така, че водата да не може да го отвлече, и заспа за известно време, зъзнещ, върху твърдата и неудобна площадка. Когато отново се събуди, имаше чувството, че не беше спал дълго. Все пак бе достатъчно отморен, за да се заеме с бягството. Спусна се с главата и издадени напред ръце по пътя на водата в тесния, водещ надолу пещерен ръкав. Разстоянието беше съвсем късо; то му се беше сторило дълго само поради безкрайно големите трудности при изкачването нагоре. За миг младият индианец стигна главния коридор и тъй като никой не го спря или не го пресрещна, а той бе предвидил засилването надолу към водопада, веднага бе отвлечен заедно с водата в дълбочината. От падането почти загуби съзнание. Но колкото и надълбоко да го бе повлякла водата, той все пак не се удари о скалата. В хилядогодишния си бяг водопадът бе издълбал в скалата голяма дупка, която беше пълна с вода. Там Харка потъна на няколко метра дълбочина, но веднага изскочи нагоре, изтикан от силата на водата към повърхността, и след известно време бе изтласкан от водовъртежа. Водата го повлачи малко. После той откри една ниша в страничната скала, в която успя да се залови и да се пъхне вътре. Сви се на кълбо и трепереше с цялото си тяло, защото силата на водопада съвсем го бе омаломощила.
Когато успя да се поуспокои, той откри, че от нишата, в която се бе вмъкнал, се изкачваше нагоре сух пещерен ръкав. Искаше му се много да се покатери по него, но не знаеше дали извежда някъде на открито и затова сметна, че е по-сигурно след кратка почивка да се довери отново на водата, за която знаеше със сигурност, че ще го изведе вън от планината. Така успя да овладее силното треперене на нервите си и отново се пъхна в буйно течащата вода, която веднага го пое, повлече го със себе си и като го удряше о скалистите прагове на коритото си, най-после го изхвърли по-скоро мъртъв, отколкото жив на твърда почва.
Когато отново дойде в съзнание от своя полуунес, Харка забеляза, че лежи върху крайречни камъни и че около него е тъмно. Ала мракът не беше вече непрогледен. Отнякъде проникваше лек светлик и тук бученето на водата звучеше съвсем различно. Харка беше като пребит, всички кости го боляха, ала събра сили и запълзя на четири крака по течението на водата.
Достигна някаква цепнатина, през която водата изтичаше, и тук светликът, който беше съвсем слаб, но все пак проникваше през мрака, се засили. Харка бързо се промуши през пролуката.
Излезе на открито.
Високо над него се издигаше нощният небосвод, по който трептяха звезди. Снегът по голите клони и по игличките на боровете блестеше дори в нощта. Водата, която извираше от планината, шумолеше и се плискаше надолу по гористия склон. Върхарите на дърветата се огъваха под лекия ветрец.
Харка познаваше това място, което бе застрашено от каменна градушка. Веднага се промъкна встрани, скрит между храстите и дърветата. От косите му капеше вода, кожените легини, набедреникът и мокасините бяха мокри. Револверът му беше пропаднал, лъкът също, защото той се бе измъкнал от него по време на борбата заедно с кожената дреха.