Беше едно утро от това годишно време. Бен стоеше заедно с жена си и дъщеря си зад къщата и майстореше отдавна замислената пристройка, която щеше да му служи за продоволствен склад. Червения Джим се мотаеше около къщата с пушка в ръка. Когато го забеляза, жената присви устни за караница. Джим видя това и реши да се позабавлява.
— Много сте ми работни! — подвикна той. — Много сте ми работни! Бен, само жената ти липсваше на тебе! Колко пъти досега съм те карал да се заловиш и да си издигнеш пристройка? Ама мен не ме слушаш. Трябваше жена ти да дойде! Там, където няма място за дявола и приказките на Червения Джим отиват на халос, там е мястото на твоята Мери?
Жената пристъпи към Джим, грабна пушката от ръката му, защото той я остави с висок смях да прави каквото иска, и му тикна една брадва в ръката.
— Стар мошеник! — рече тя. — Помагай тука!
Джим имаше основание да се стреми да спечели благосклонността на жената.
— Махайте се всички оттук! — заповяда той и изтегли грубо дъщерята настрана. — Това, с което вие сте се заловили, Червения Джим ще го свърши много по-бързо и много по-добре от вас!
Бен беше объркан и ядосан, но жена му кимна енергично да се подчини и той.
— Ела — изръмжа тя. — Джим ще свърши работата. Ти има какво да правиш друго!
Дъщерята Джени се нацупи, но майката и на нея не разреши да остане да помага на Джим.
Бен си отмъсти на своята Мери. Махна й за сбогом и изчезна в къщата.
— Сбогом, прощавай, аз трябва да вървя да обслужвам клиентите си!
В блокхауса бяха заети три маси. Вратата стоеше отворена. Лъчите на утринното слънце се промъкваха в помещението и разсейваха мрачната му атмосфера. От западната широка стена също нахлуваше светлина. Джим пробиваше предвидения малък отвор за вратичка към новата пристройка. Ударите на брадвата му кънтяха, реката шумеше буйно, досами къщата. В заграденото място изцвили мустанг. Всичко беше по-различно, по-шумно, по-живо, отколкото през зимата. Същото важеше и за очакванията и надеждите, с които хората радостно очакваха настъпването на по-топлия плодороден сезон.
На задната маса в левия ъгъл се бяха събрали Джо инженерът, Хенри — по-младият му помощник, и Матотаупа. До Матотаупа седеше Харка. Джо отново си беше възвърнал силите. Той седеше на дървената пейка, набит, невисок на ръст, с опалена от слънцето кожа, не си поръча бренди, а ядеше за закуска парче сърнешки бут и пиеше чай. Въпреки възвърнатата енергия, която се излъчваше от него, нещо се бе променило в този човек. Който умееше да се вслуша в звука на гласа му и да долови всички нотки в него, щеше да чуе примесената в него ярост и някакво отчаяно ожесточение, а който познаваше погледа му отпреди, знаеше, че сега вече той не бе изпълнен с доверчивост към околния свят. Джо не можеше да забрави утрото на мъртвите риби. Дните на ужаса бяха оказали различно влияние върху Хенри. Той мислеше по-малко за умрелите, отколкото за собственото си спасение, и обичаше да се хвали както пред себе си, така и пред другите с опасностите, на които бе устоял.
— Какво смятате да правите с тази железница? — тъкмо питаше Матотаупа инженера.
— Никому нищо лошо! — отвърна убедено Джо. — Ти познаваш големите градове, Топ. Големи градове има много на изток, а тук-таме и на запад. Щом гражданската война свърши, нашите градове ще разцъфнат и ще се разраснат както никога досега! Между нашите градове на изток и на запад обаче се простират степната пустош и непроходимите Скалисти планини и ги отделят много по-рязко, отколкото морето разделя два континента, които поне са свързани помежду си чрез водни пътища. Такова положение е направо глупаво, то просто е неестествено. Затова ние ще прокараме железопътната линия „Пасифик“ и тя няма да бъде единствената, а първа. Кому може да навреди тя? Какво им пречи на индианците това, че една железопътна линия ще мине през прерията и по нея ще полетят влакове? Влакът не може да побегне нито наляво, нито надясно, той може да се движи само по своята линия. Това е просто и естествено. Ще има много малко спирки. Индианците ще могат да идват там и да предлагат своите щавени и нещавени кожи и да получават в замяна всичко, което им е необходимо. По този начин те ще се снабдяват много по-добре и много по-редовно, отколкото чрез такива търговци като Бен.