— Хау, така беше, татко. Бен ме беше блъснал долу в дупката във водата под пода, но аз успях да се изплъзна през реката. А знаеш ли как е излязъл Бен от пещерата, след като се е спуснал надолу по водопада?
— Хау. Спасил се е в нишата сред скалата, която ти също знаеш, и после се е промъкнал нагоре по един от ходовете.
— И там се е срещнал с един друг човек.
— Знам.
Матотаупа се усмихна отново с мило бащинско чувство на превъзходство, което в този миг обезпокои Харка повече от всичко друго. Защото той смяташе чрез това, което щеше да съобщи на баща си, да нанесе удар на Червения Джим и този удар не биваше да отиде напразно.
— Бен се е натъкнал по водещия нагоре пещерен ход на друг човек — допълни Матотаупа — и този човек е бил Червения Джим.
Харка гледаше към мъждукащия огън, за да не вижда повече усмивката на баща си.
— Да, татко, Джим е бил.
— Червения Джим обаче — заговори отново Матотаупа — не е търсил нито този, нито който и да е било друг ден злато в пещерата. Чуваш ли думите ми, Твърдокаменни Харка Нощното око? Джим се е придвижвал от Канада към Плат, защото бил чул там за проучвателната железопътна експедиция и искал да се предложи като скаут. Ловувал в горите и имало опасност да срещне бойците на дакота. Търсейки добро прикритие, той намерил онзи пещерен вход, който излиза край едно огромно старо коренище. Влязъл малко навътре и там срещнал Бен. Бен му признал, че търси злато, но не намерил, и Червения Джим го посъветвал по-добре да върви да си припечелва хляба в някоя търговска станция.
— Нима и Червения Джим не е търсил злато и не е изпъдил Бен само защото е смятал, че пещерата е негов собствен район за търсене на златото?
— Кой казва това?
— Джени.
Харка не видя как Матотаупа се усмихна още по-широко, почти развеселено. Не го видя, защото и сега не гледаше баща си в лицето, но той знаеше, усещаше го и затова сбърчи чело, като сметна, че му се подиграват.
— Твърдокаменни Харка! Нима ти вярваш повече на приказливия език на едно момиче, отколкото на един храбър мъж като Червения Джим?
— В случая — да!
— Ти преценяваш Червения Джим различно от баща си.
Не забравяй обаче кой ме освободи от въжетата, с които Бен ме беше овързал, и кому по този начин дължа живота си.
— На Червения Джим, знам.
— Не си ли му благодарен за това?
— Аз го мразя заради причината, поради която го е сторил!
— Каква причина? — попита Матотаупа и стана съвсем сериозен.
— Татко! Той иска да запази теб и твоята тайна само за себе си! Нищо повече! Той знае, че не може да те принуди. Затова иска да те измами!
— Твърдокаменни Харка, погледни ме открито! Ти вярваш ли, че аз ще мълча навеки и пред всекиго?
— Ще мълчиш, Матотаупа.
— Смяташ ли Червения Джим за глупак?
— Не.
— Значи, съмнението ти се е насочило по погрешен път. Харка не отвърна нищо повече, но сега беше много по-възбуден и по-неспокоен, отколкото в началото на разговора.
Матотаупа беше изпушил лулата си и я изтърси. Натика няколко клони по-надълбоко в жаравата, за да я подхрани, и потърси после с поглед очите на сина си.
— Твърдокаменни Харка! С кого разговаря ти в твоята снежна колиба?
Значи, бащата беше открил следите.
— С Четан.
— Какво иска той?
— Скалпа на Джим.
Очите на Матотаупа се разшириха, сякаш го обзе ужас.
— Той иска скалпа… от чия ръка?
Харка стана твърд като камък.
— Ако се наложи — и от моята.
— Твърдокаменни… Харка… Нощно око… Убиец на вълци! Сине мой! Ако вдигнеш ръка срещу моя бял брат… вдигнеш ръка срещу моя бял брат… срещу моя единствен брат… за да отнесеш скалпа му на онези, които ме охулиха, отблъснаха и обидиха… тогава този… — Матотаупа извади острата кама с две остриета от канията си и я заби до дръжката в земята — … тогава този мой нож ще те улучи като човек, който е предал баща си.
Харка погледна ръката на баща си, дръжката на ножа и острието, което с едно движение отново бе издърпано от земята и блесна под последното сияние на огъня, преди Матотаупа да го пъхне отново бавно в кожената му кания.
— Матотаупа! — каза Харка, когато ножът отново бе пъхнат в канията, и гласът му прозвуча дълбок и мрачен, горд като на мъж. — Ти си ме възпитал и аз съм вземал пример от тебе, докато растях. Аз не се страхувам дори и от твоя нож. Но ще убия твоя бял брат тогава, когато ти сам ще бъдеш готов да го убиеш. Аз казах, хау.