Бащата гледаше сина си като човек, който му е непознат и чужд, комуто обаче той не може да откаже уважението си.
Жаравата бавно изгасна. Треските се разпадаха една след друга на пепел, няколко клона изгаснаха, след като почти бяха догорели. Никой не прибави повече дърва. Сенките изпълзяха, обгърнаха двамата мъже, лицата, раменете, най-после и целите им тела, чак долу до краката. В дървената колиба стана тъмно, а също и студено. Вятърът навлизаше през пролуките, въздишаше и шумолеше. Отвън се чуваше шумът на реката. Изкряска сова. Тя кряскаше така всяка нощ в тази горичка.
Харка придърпа завивката от бизонска кожа, която бе взел със себе си от родната шатра през нощта по време на своето бягство по следите на прокудения си баща. Загърна се в нея, легна, присви колене до тялото си, за да не завзема много място в малкото помещение, и затвори очи. Видя как Матотаупа легна върху бизоновата кожа. Няколко часа всичко беше тихо и потънало в мрак. След полунощ по клоните забарабани пороен дъжд.
Сутринта двамата индианци станаха рано. Никой от двамата не знаеше дали другият наистина беше спал. При изгрев слънце те минаха през мократа още от дъжда поляна към реката, изкъпаха се, натъркаха телата си с пясък, а после с мас, за да не им изпръхне кожата. Извадиха завивките от колибата и ги отнесоха в блокхауса. Харка отведе мустангите на водопой, после се разположи на брега и ги остави да пасат.
Матотаупа беше влязъл в блокхауса. Никога досега въздухът в тази къща не се бе струвал на индианеца така потискащ и отвратителен, както тази сутрин. Вътре миришеше на пот, на мръсотия, на застинала тютюнева пепел, на разлята ракия и животинска мас. Несъзнателно Матотаупа си припомни деня в блокхауса на Стария Абрахам, когато той реши никога повече да не се връща в шатрите на сиксикау и да се откаже по този начин и от втория си дом.
Спящите мъже тъкмо се измъкваха от вълнените си одеяла. Джени излезе с една метла от вършини и започна да мете. Мери натика дърва в печката; те пламнаха, прашейки, и започнаха да топлят големия казан. Бен още хъркаше; вечерта той се беше напил и сега трябваше да изтрезнее.
Джо седеше на обикновеното си място, край ъгловата масичка вляво, на пейката до стената и пушеше пура. Хенри седеше до него, следващ Джо като негова сянка. Матотаупа се запъти към тях, седна на масата им и също запуши. Джо не се издаде, че очаква решението на Матотаупа.
Индианецът все пак не го накара да чака дълго.
— Ние ще вървим заедно с теб, за да пазим теб и Хенри.
— Добре! — Джо всмукна дълбоко дима с дробовете си. — Ти казваш „ние“. Кого имаш пред вид, Топ?
— Мен и моя син Хари.
— Прекрасно. Джим вече даде съгласието си. Вие тримата се равнявате на триста от червените отровители! В това съм убеден.
— Бъди малко по-скромен в пресмятанията си! — посъветва Матотаупа, без да скрива леката подигравка в гласа си. — Ако Тасунка-витко дойде, той самият ще ме заангажира изцяло.
— Ако ти се заловиш успешно с него, това ще се равнява на победа над триста!
Топ вдигна рамене. Според представите на Матотаупа Джо не беше казал нищо невярно, но тази заран всяка дума се струваше на индианеца излишна. Скоро след това той се изправи и излезе навън при конете и Харка. Видя веднага Червения Джим, който се миеше на реката и махна за поздрав на Матотаупа, но после се запъти към къщата, без да се приближава към индианците.
Матотаупа му препречи пътя и го спря.
— Топ? Здрасти! — поздрави Джим. — Какво решение взе?
— Отивам с Джо.
— Добре. Аз също. А Хари?
— Ще дойде с нас.
През чертите на лицето на Джим премина сянка.
— Какво имаш против моя син? — попита остро Матотаупа.
— Против Хари? Абсолютно нищо, макар че той ме наръга, сякаш бях свиня за клане. Аз вече съм видял блясъка на доста ножове, но на твоя благовъзпитан син за първи път се удаде, ама наистина за първи път, ти казвам, да ми забие острието между ребрата. Аз не му се сърдя, но, откровено казано, жал ми е за момчето. Що за живот е това за такова момче, да бъде скаут! Животът в експедицията ще бъде суров и опасен. Нима не предпочиташ да изпратиш това дете при черните ходила, където ще може да получи добро възпитание?
— Ти знаеш защо Харка си отиде оттам. Той и аз, ние не искаме повече да се делим, преди моят син да може да бъде приет за боец. Аз казах, хау.
— Да стане боец? Аз наистина нищо не разбирам от вашия церемониал. Та той и сега може да се справи с всекиго. Но както ти искаш. Ти по-добре си знаеш.
Джим продължи пътя си към блокхауса. Матотаупа се върна при Харка и конете.