За всички, които смятаха да се присъединят към някоя от проучвателните експедиции, това беше последният ден в блокхауса на Беззъбия Бен. Кръчмарят надушваше добра търговия, защото сбогуващите се клиенти, които се отправяха към сериозна задача и неизвестни приключения, обикновено обичаха да си пийнат, не жалеха парите и даваха богати бакшиши. Затова госпожа Мери вече готвеше обяда, а Бен принесе ракия. Джени си беше завързала червена панделка в косите и работеше особено сръчно.
Вечерта вече се спускаше. Отново валеше дъжд и затова клиентите на блокхауса се събраха вътре по-рано от обикновено. Масата в левия ъгъл в дъното, както винаги, беше заета от Джо, Джим, Хенри и Матотаупа. Джо беше изпразнил вече две чаши и описваше с жар плановете си за голямата железопътна линия през прерията. Индианецът слушаше мълчаливо и внимателно. Джим за сетен път удряше с юмрук по масата. Хенри се усмихваше доверчиво. По другите маси също пушеха и пиеха; някои играеха на карти, за да минава по-лесно времето. Джим ги видя и накрая сам извади тесте карти от малкото си джобче.
— Ей, Бен!
Кръчмарят пристигна веднага.
— Да изиграем една игра!
— Аз съм зает. Играта е работа за клиентите, не е за кръчмарите.
— Глупости. Тук ще стоиш! Ще изиграем една.
— Не мога, ти казвам. Мен ми върви на любов… Джим се изсмя гръмко.
— С твоята Мери! Наистина! Именно затова, проклет мошенико! Ще трябва да измъкна няколко цента от джоба ти, за да мога утре заран да ти платя!
— Голям нахалник си!
— Бях, съм и винаги ще бъда. Ела насам, беззъби подмазвачо!
Кръчмарят се ядоса, но не можеше да се измъкне от нахалното предложение. Хенри също изяви готовност да участвува. Играта започна.
Матотаупа наблюдаваше хвърлянето на картите и се опитваше да проследи правилата. Джо, който наблюдаваше, пушейки, започна да ги обяснява на индианеца. Когато Бен намери възможност — след значителна загуба — да се измъкне, Джим попита Матотаупа:
— Да седнем ли двамата?
— Да опитам.
Матотаупа заложи няколко цента и спечели. Заложи отново и пак спечели. Късметът в играта сякаш го преследваше. Джо обаче забеляза, че Джим съзнателно оставяше индианеца да печели също така умело, както преди това беше лъгал Бен с белязаните си карти.
Най-после Матотаупа успя да спечели два долара от белия.
— Човече! — извика Джим. — Та ти ще ме направиш истински просяк! С какво ще си платя днес чашата ракия или мечата лапа, която Мери вече пече?
— Вие сте мои гости! — покани великодушно индианецът.
— Браво!… Бен! По една за всеки! Топ плаща! Кръчмарят притича с бързи крачки.
Докато в блокхауса прощалното тържество беше в разгара си, Харка стоеше навън край конете и ги остави да пасат още. Беше съблякъл всичките си дрехи, освен набедреника, и капките дъжд шляпаха по кожата му, както по телата на конете. Намокрянето през тази ранна пролетна вечер той приемаше със същото равнодушие като животните. Наблюдаваше изтеглящите се дъждовни облаци, ослушваше се в шумоленето на реката и чуваше как мустангите скубят жилавите треви. Чуваше също разбърканите гласове и смеха в блокхауса. С течение на времето посетителите вътре ставаха все по-шумни и най-после оттам се разнесоха и неприлични песни.
През първите часове на нощта мустангите вече бяха сити. Харка ги отведе в заграденото за тях място. Дъждът беше престанал. Момчето прехвърли една завивка през раменете си и се облегна на стената на блокхауса. Беше се научил да спи стоешком. Да влезе в блокхауса, не му се искаше. Нямаше желание да потърси отново подслон и в колибата си Така остана край конете и заспа облегнат на стената. Вече в полусън, чу гласове, които излизаха от къщата. Гласът на баща му не се чуваше сред тях.
Когато започна да се развиделява, от вратата излезе Мери.
— Джени! — извика тя властно, сърдито и дъщеря й веднага се появи.
Косите й бяха разчорлени, девойката изглеждаше бледа. Майката, която носеше две кофи в ръце, извика на момичето:
— Донеси вода! Ще вървим да будим свинете!
Харка поведе мустангите към реката, малко по-надолу от мястото, където жените вземаха вода. Мери напълни кофите и погледна към Харка.
— Върви да си прибереш пияния старец! — подвикна му тя.
На младия индианец се стори, сякаш гръм го улучи. За миг не можа да се помръдне, нито да каже нещо. Остави мустангите да пият и изчака, докато жените се оттеглиха от реката с пълни кофи.
После върна конете в заграденото място и влезе в къщата, за да изнесе оттам нещата си, които бе прибрал за последната нощ в блокхауса. Приготви конете, завърза завивките за телата им и зачака заедно с мустангите да дойде баща му.