— Или ти си на друго мнение, Топ?
— Моят син би могъл да извлече някаква поука от този случай. Да се разположим ние двамата за почивка, а да оставим него да проучи кои са тези бели хора. Задачата не е трудна, защото тези мъже се чувствуват силни и затова сигурно няма да бъдат много бдителни.
— Добре, аз нямам нищо против. Нека оставим Хари да изяви таланта си на съгледвач!
Джо примига весело, скочи от коня и веднага запали една пура. Беше последната и той искаше да си я запази за по-късно. Но в това отношение този енергичен мъж проявяваше слабост. Пък и в края на краищата нямаше значение кога щеше да премине на лулата. Матотаупа също седна край мустанга си в тревата и запуши. С това Харка сметна решението той да върви сам да събере сведения за окончателно; привърза предните крака на сивия си жребец и прибяга най-напред приведен към едно от най-близките възвишения, за да огледа околността.
От новия си наблюдателен пункт той можеше да надуши и види още по-добре лагерните огньове. За да издебне и разузнае намеренията на тези петдесет души, беше достатъчно само да изчака тъмнината. Може би дори щеше да му се удаде да подслуша разговорите им. Той предположи, че в началото на нощта те сигурно щяха да разговарят на достатъчно висок глас. Онова, което го караше да бъде по-внимателен, беше предположението му, че не само той, а и други индиански съгледвачи сигурно щяха да дебнат белите мъже. Мястото, където те се бяха разположили за почивка, не беше отдалечено дори на един ден езда от бивака и ловния район на Мечата орда. Така Харка реши, че трябва да се пази много повече от другите съгледвачи, отколкото от тези бели мъже, които така спокойно бяха пристигнали с конете си и сега съобщаваха чрез своите огньове на всеки, който искаше да знае това, къде се бяха разположили да пренощуват. Разбира се, Матотаупа вероятно също бе обмислил мерките, които момчето смяташе да вземе, и трябваше да знае, че задачата, с която Харка се бе нагърбил, наистина изглеждаше лека, но всъщност не бе. Тъй като Харка трябваше да набере опит в самостоятелна проява, естествено баща му не биваше предварително да му обърне внимание върху всичко, което трябваше да се обмисли. Момчето дори подозираше, че баща му ще го проследи и ще тръгне подир него известно време, за да се убеди дали Харка се държи достатъчно внимателно и съобразително. Тази мисъл накара Харка да прояви още по-голяма настойчивост и съобразителност, отколкото налагаха това евентуалните опасности, и да не допусне да бъде обвинен и в най-дребната немарливост.
Той използуваше всички предимства на вълнистата местност за наблюдение, както и за добро прикритие, и на първо време се придвижваше бързо. Нямаше намерение да прекалява с необходимата предпазливост и да губи за това повече време. Скоро характерът на местността, където се бе разположила групата на белите мъже, вече му бе така познат, че той веднага скрои плана си за по-нататъшно действие. Петдесетимата ездачи бяха разположили лагера си в долината на един поток, който сега, през пролетта, беше доста пълноводен. Край бреговете на потока, който течеше от запад на изток-североизток, растяха елши, върби и други храсти. Харка стигна до едно възвишение на брега, доста надолу по течението на потока, откъдето обаче се откриваше широк изглед, и започна да наблюдава оттук лагера. Конете бяха завързани край бреговете на потока, на две групи, отляво и отдясно на водата. Горяха пет огъня, единият от които на края на лагера, преди групата на конете, а другите четири бяха разположени в една редица по течението на потока, на левия бряг, където имаше повече място. Значи, лагерът беше разположен надълго. Приблизително по средата южният по-висок бряг се издигаше във възвишение и ако белите мъже не бяха поставили свои постови на върха му, те бяха по-глупави от прерийна кокошка. Матотаупа обаче беше учил сина си никога да не взема предварително враговете или непознати хора за глупави, а по-добре да смята, че те ще се държат разумно и умело. Затова Харка излезе от предположението, че белите мъже на всяка цена са поставили свои съгледвачи на това възвишение и че от горната и от долната страна на лагера в храсталака край брега също има дежурни. Водачите на групата сигурно се бяха разположили от долната страна на възвишението, по средата на лагера, най-близо до конете. Там беше най-подходящото място. Харка разсъждаваше от коя страна да се приближи към лагера. Преди всичко трябваше да не допусне да го видят от възвишението. Разположилите се около огньовете мъже сигурно нямаше да бъдат много бдителни, а евентуалните постови в храсталака край реката нямаха много широк поглед наоколо.