Двамата индианци прекосиха потока. Матотаупа отиде при групата на белите, където седеше Джо, а Харка повторно се опита да се оттегли край трите коня, които стояха със завързани крака встрани, но Матотаупа отново му заповяда с един поглед да го придружи. Така Харка седна край баща си и Джо сред белите мъже около огъня, където те притопляха храната си. Всички разговаряха, само Матотаупа беше мълчалив и мрачен, а и Джо не вземаше участие в общия разговор. Инженерът се оттегли малко назад от огъня, за да може по-лесно да разговаря сам с Матотаупа, и попита тихо:
— Какво ще кажеш?
— Белите мъже са действували погрешно.
— И аз като тебе смятам, че тук е направена голяма глупост. Какво постигнахме сега? Група въоръжени погранични жители повърлували из прерията, изстреляли някой и друг куршум, нагъват консерви, убили трима индианци, счупили няколко пръта за шатри и сега празнуват победа. А през това време Мечата орда се оттегля с минимални загуби назад към горите и естествено замисля отмъщението си, защото са се погаврили с мъртъвците й.
— Какво ще правиш сега, Джо?
— Аз ли? Не мога да направя нищо друго, освен да си наваксам загубения сън от последната нощ и после да поемем заедно с вас двамата към нашите хора. Аз съм натоварен с работа от железопътната компания и доста време изгубих за тази по-скоро лична моя работа.
Матотаупа отново потъна в своето мрачно мълчание. Вече се беше свечерило.
Харка познаваше тези вечери, които простираха воалите си над прерията край Конския поток, докато слънцето потъваше зад върховете на Скалистите планини, чиито висини блестяха, покрити със сняг, а върховете се издигаха като сенки пред заника и само краищата им сякаш горяха под лъчите на слънцето; накрая над всичко се разливаше виолетов сумрак, само водите на потока поблясваха тъмни и в далечината започваха да вият вълци, тръгнали на лов.
Матотаупа излезе от мълчанието си.
— Значи белите мъже искат да прекарат нощта тук?
— Защо, ти имаш някакви възражения ли? — осведоми се инженерът, малко изненадан от мрачния тон на индианеца.
— Да. Ако бях вожд на белите мъже, щях да дам заповед за тръгване.
— Нима смяташ, че може отново да ни нападнат през нощта от засада?
— А защо не? Ако останем тук, ще трябва да осигурим добра охрана. Който само се отбранява, винаги губи.
— Никога не би могъл да придумаш нашите хора да предприемат ново нападение, и то през нощта, че и към горите. Те са си изпълнили задачата и сега могат да се хвалят колкото см искат, че са разрушили бивака и че са надвили всички опасности, и вече искат всички да се върнат към обичайната си работа, също както и аз. Едно ново нападение срещу Мечата орда няма да ни отнеме само една нощ.
— Не! За това ще ни бъдат необходими още седмици и ще има още убити.
— Ето, виждаш ли. Ние обаче не можем да си позволим такова разточителство. Ще подредиш ли постовете?
— Аз не мога да заповядвам на тези бели мъже. Говори ти с тях.
— Ще им кажа, че трябва да те слушат, защото познаваш местността.
— Преди всичко да прикрият огньовете си!
Джо мина от другата страна на големия кръг, в който седяха около петнадесет мъже, и отново поговори с водача им. В резултат на това на Матотаупа бе възложено да се разпореди къде да застанат постовете.
Той ги изпрати да заемат възвишенията на запад и на изток от завоя на потока, където и по-рано бе поставял своите постови като боен вожд на Мечата орда, и препоръча на белите да се разположат отсам завоя на Конския поток на мястото, където бяха стояли шатрите. Не беше така лесно да се промъкне нападател през потока, без да го забележат. Откараха конете на източната страна, при завоя на потока, там, където на времето държаха и мустангите на Мечата орда.
Като видя, че водачът възприема разпорежданията му, Матотаупа го накара да забрани паленето на всякакъв огън. Ако белите мъже зъзнат през студената пролетна нощ, нека се загърнат в чергилата на разрушените шатри. Неколцина веднага се настаниха в четирите оцелели шатри за нощувка.
Междувременно нощта вече беше настъпила.
Белите мъже бяха захвърлили обезобразените трупове на брега на потока. Кучетата завиха, защото надушиха обикалящи койоти.
Матотаупа подбра заедно с водача на пограничните жители готовите да поемат дежурството мъже и видя, че сред тях имаше доста опитни хора, които обаче не бяха успели да се противопоставят на перчещите се фукльовци. Сега, щом чуха неговото разумно предложение, те веднага проявиха готовност да поемат неприятното по принцип дежурство. Разпределиха се така, както предложи индианецът, не само по възвишенията, но и в кръг около лагера и особено на юг, където не минаваше потокът, та да се открива добра гледка, а пролетната трева можеше да служи за прикритие на враговете.