Сам Матотаупа нямаше да остане на едно място, а щеше да обикаля навред. Той сподели това с Джо и смяташе да вземе Харка със себе си. Джо погледна Матотаупа; индианецът видя и в мрака движението на главата му и почувствува посоката на погледа му. Но тъй като Джо не каза нищо, Матотаупа го попита:
— Има ли още нещо?
Да. Непременно ли трябва да вземеш момчето със себе си? По-добре го остави да си отспи. То е ужасно уморено и от снощи е на крак.
Матотаупа плъзна бърз поглед към Харка, отгоре надолу, по начин, който раздразни момчето до крайна степен. После каза на Джо:
— Оплаква ли се? Разбира се, нека остане при тебе и да върви да спи. Хау.
Матотаупа се извърна веднага след последната дума и пое първия си контролен обход.
Харка имаше желание да сграби Джо за гърлото. Той наистина вече едва можеше да се държи на краката си, но то не се дължеше само на продължителното безсъние, пък и баща му беше последният, който трябваше да узнае за състоянието му.
Инженерът от своя страна беше доволен, защото смяташе, че е свършил нещо разумно. Поради пионерската си работа той дълго време прекарваше сам и не се чувствуваше щастлив у дома, край семейството си, при което се прибираше рядко. Жена му беше претенциозна, корава и властолюбива, децата се бяха отчуждили от него. Той се беше привързал към Хенри, от когото искаше да направи добър инженер, но в момента Хенри не беше край него и затова навикът на Джо да бди над някого сега представляваше разтворен чадър, който не прикриваше никого; Джо побърза да го надвеси над Харка.
Младият индианец направи нещо, което баща му не можеше повече да го спре да стори и което — както смяташе той — Джо не би му отказал. Приближи се към трите коня, които междувременно бе завързал на източната страна на поляната на бившия бивак при останалите коне, и легна да спи там, край своя сив жребец. Джо обаче постъпи не тъй, както бе предполагал Харка. Петдесетимата мъже също бяха омръзнали на Джо Браун, тъй като той не ги познаваше отблизо, пък и те не бяха отмъстили както трябва за неговите отровени и избити другари. Затова той предпочете да тръгне подир Харка и да се разположи край момчето до собствения си кон върху едно чергило от бизонска кожа, което взе от поляната. Харка бързо затвори очи; не искаше Джо да го заговори.
Но не можеше да заспи. Беше прекалено много уморен, нервите му бяха силно възбудени и той със затворени очи непрекъснато виждаше в мрака малкия обезобразен труп. Харка често беше мислил за Уинона, също и за Унчида, в един решителен миг дори повече, отколкото бе полезно за него. Сега за първи път мислеше развълнувано за по-малкия си брат, който може би беше мъртъв. Какво ли бе преживял Харпстена в родния бивак през последните две години, през които прокуденият Матотаупа бродеше из прерията заедно с Харка? Харпстена беше останал сирак, по-лошо дори, много по-лошо — той бе станал син на предател, брат на напуснал родното си племе. Харпстена нямаше физическите сили и издръжливост, за да си извоюва сам уважението на буйните другари от момчешката орда, а и нямаше вече по-голям брат, който да го закриля с авторитета си. Колко ли пъти го е подигравал Шонка! Може би сега той бе останал скрит в някоя от шатрите като стрелец, за да се отличи в боя. Той беше много точен стрелец и можеше да запраща на късо разстояние стрелата си дори със смъртоносна сила. Колкото по-упорито рисуваше Харка във фантазията си тези картини, толкова повече те му се струваха действителност. Колко ли често бяха принуждавали Харпстена да чувствува, че не го бива много, докато накрая той се е хвърлил в този бой и е намерил смъртта си, а белите мъже жестоко го бяха обезобразили.
Никога досега Харка не се беше чувствувал толкова тясно свързан с по-малкия си и по-слаб брат, както през този час, когато и на него, винаги хваления, за пръв път през живота му бяха казали, че не притежава достойнства да бъде боец.
Джо извика нещо и Харка се стресна, защото беше потънал в света на собствените си представи и изведнъж бе изваден от него. Но той не показа външно уплахата си, а само разтвори съвсем малко очите си, толкова, колкото да може да види какво става.