Разтвори очи и видя чергила от бизонска кожа. Лежеше в шатра.
В шатрата беше светло, навън сигурно беше ясен ден. Кожените чергила го пазеха от вятъра, от слънчевите лъчи и от ослепителната светлина. Вътре цареше приятен за очите сумрак. Харка се огледа и видя някаква непозната жена, която вършеше нещо. Не можа да разбере къде се намира, но и не попита, а зачака мълчаливо какво ще се случи по-нататък.
Жената забеляза, че очите му са отворени и му донесе да пие; след като се напи жадно, тя му даде и да яде, няколко лъжици бизонов мозък, и той яде с апетит. Скоро обаче се засити и отпусна глава назад, за да отпочине.
След малко дойде баща му. Сигурно жената го беше извикала. Той гледаше сериозно с някаква плаха радост спасения си син и каза:
— Случи се голямо тайнство. Заедно с кръвта ти от теб излезе и лошият дух. Ти сам му отвори пътя, така че той успя да излезе заедно с кръвта ти. Сега ти отново си синът на Матотаупа, Харка Убиеца на вълци Ловеца на бизони.
Харка все още не можеше да си спомни онова, което се бе случило преди или по време на неговата силна треска и на продължителния му унес. Затова погледна въпросително баща си и повтори безшумно думите му с устните си.
Матотаупа имаше вид на освободен и облекчен човек.
— Колко е хубаво, колко е хубаво, че Червения Джим ни предложи да те донеса тук!
При споменаването на името „Червения Джим“ на Харка се стори, сякаш изведнъж разгърнаха някаква завеса пред паметта му. Из един път всичко, което бе преживял, преди да изгуби съзнание, изпъкна пред него ясно и точно. Сведе клепачи.
— Искам да спя — каза той. — Ще имам ли време?
— Има време. Има много време, Твърдокаменни Харка Нощно око. Можеш да останеш в тези шатри, докогато искаш. Ти си още млад, твърде много млад, за да бъдеш боец. Аз въобще не обмислих това.
— Сега ще го обмислиш — отвърна бавно Харка. — Аз също ще обмисля дали съм съгласен да остана в тези шатри. Чии са те?
— На бойците от племето на пани.
На Матотаупа се стори, че Харка беше още много уморен и затова се оттегли, за да остави оздравяващото момче да си отспи, както то самото бе пожелало.
Харка се събуди отново едва привечер. Когато се огледа, преди още да се раздвижи върху постелята си, той видя трима мъже край огъня. Единият от тях беше баща му Матотаупа, вторият — един боец от племето на пани с дръзко подскачащия на иначе обръснатото му теме скалпен кичур коса, третият беше домакинът и стопанин на шатрата, един вожд на пани, с корона от орлови пера на главата. Той тъкмо разпределяше на двамата си гости парчета от бизонски ребра. Момчето гледаше неотлъчно от постелята си към тримата мъже около огъня.
Когато изядоха месото и изпушиха докрай лулите си, тримата мъже около огнището започнаха да разговарят. Бойците на пани не разбираха езика на дакота, Матотаупа не разбираше езика на пани. Разбираха се помежду си посредством използувания от индианците език със знаци, с които можеха да се правят много обикновени съобщения. Боецът от племето пани и Матотаупа можаха да разменят и няколко мисли на английски. Харка гледаше и слушаше от своята постеля. Разбра от разговора, че това беше онази група пани, които преди години бяха водили бой с Мечата орда, когато Матотаупа беше още боен вожд на дакота и бе повел мъжете, жените и децата на своето племе от Черните хълмове към Конския поток. По време на това сражение бе убита майката на Харка от заблуден куршум. Матотаупа беше победил и убил тогавашния вожд на пани, чийто наследник сега оказваше гостоприемство на съгледвача Топ.
Харка видя как разговорът се водеше в най-любезен тон и завърши в добро разбирателство. Боецът се сбогува и си отиде. Харка притвори очи, за да не види как вождът и баща му пристъпят заедно към неговата постеля и за да не говори с тях.
На другата заран той се събуди рано. Щом вождът на пани и Матотаупа напуснаха шатрата, и той се надигна. Излезе сам край потока, макар че се чувствуваше още слаб; изми се основно и след това облече в шатрата всичките си дрехи. Събра и оръжията си. Седна за закуска край жената и яде достатъчно, така че приличаше вече на напълно здраво момче, макар че беше още слаб като бизон през февруари. Беше се огледал в огледалото на водата. Превръзката от лико на лявата му ръка напомняше още какво се бе случило с него.