— Отново отиваме на работа. Да прекратим стрелбата. Какво сме седнали да се избиваме помежду си! Това ще бъде добре дошло за ония дакота!
Джим усети, че настроението се насочва срещу него и веднага беше готов да направи завой.
— Точно така! Трябва да бъдем единни!
Джим пъхна револвера си в кобура и изтича към главния площад при Джо, за да му докладва как блестящо бе отбил заедно със своите хора опасното нападение и бе ликвидирал „безсъвестните главни подстрекатели“, но и да му каже своевременно колко недисциплинирано се бе държал Хари.
— Той е твърде млад и прекалено дързък. Не може да ни върши работа. Да го отпратим.
Джо избърса потта от челото си.
Когато видя да се приближава към тях и Бил Петльобореца, той се отдалечи.
Бил се спря при Джим и погледна ядно към Джо.
— А сега? — попита задъхан той. — Ще трябва да дадете по една черпня тая вечер заради победата ни! Чуваш ли?
— Кой да ти даде черпня? — отвърна раздразнен Джим.
— Ти и Джо.
— Джо — може, след като получава пари за това!
Двамата започнаха да се карат и продължиха пътя си към голямата палатка, където мъжът, който отговаряше за списъците, се бе настанил вече на масата, потънал целият в пот от страх, с пребледняло лице, и отново започна да отмята по списъка. Там Джим и Бил пак се натъкнаха на инженера. Джо и Джим изброиха на писаря имената, на които трябваше да се сложи черно кръгче, и имената на мъртъвците, които трябваше изобщо да се задраскат.
Зад бараката младият работник и Харка стояха заедно край двамата тежко ранени, които не можеха да бъдат спасени и сега лежаха в тревата с изблещени очи.
— Защо направи това? — попита босоногият млад човек индианеца. — … Искам да кажа… защо изби револвера от ръката на оня мерзавец?
Харка погледна изненадано в очите на другия.
— Ами че и ти също не се страхуваше — каза след това той.
Матотаупа отнасяше заедно с неколцина съгледвачи убитите надалеч от бараката. Щяха да изкопаят за тях голям гроб вечерта, когато се върнеха работниците от обектите.
След като отнесоха труповете, Матотаупа се приближи към сина си. Младият работник се сбогува с поглед; потърси четиримата си другари и петимата заедно, сигурни, че не можеха да очакват повече платена работа тук, донесоха лопатите си и започнаха да копаят общия гроб на известно разстояние от бараката.
Матотаупа зави заедно с Харка край бараката и двамата тръгнаха към главния плац сред лагера. Джим и Бил се бяха отдалечили. Сега Джо стоеше заедно с Хенри край масата пред палатката. Докато двамата индианци се приближаваха към тях през големия, съвсем изпразнен сега плац, Матотаупа каза на Харка:
— Знаеш ли, че направи грешка?
Харка не можа да изрече това „да“, което баща му очакваше да чуе от него, но прие мълчаливо въпроса като укор.
— Възможно е един ден да станеш боец, но ще ти бъде трудно да издържиш изпита по самообладание.
Харка стисна зъби и премълча.
Когато Джо видя, че двамата индианци идват към тях, той се отдели от масата и тръгна към Матотаупа. Поздрави него и Харка и после помоли:
— Искам да поговоря само с Хари!
Матотаупа трепна; срамуваше се заради сина си и даде съгласието си безмълвно.
Джо кимна на Хенри и тръгна заедно с него и с Харка към бараката, където живееха двамата с Хенри. Там той им предложи да седнат върху походното легло на Хенри, а сам той седна върху своето. Харка се отпусна със скръстени крака върху леглото. Насмалко не му се зави свят, защото той бе станал само преди няколко дни от болничното си легло, но успя да се овладее.
— Хари — заговори Джо. — Днес ти си първи ден отново сред нас и ето че веднага се проявяваш като твърдоглавец. Аз не искам да ти правя други забележки обаче. Ти си смело момче, спаси ми живота. Аз не мога да забравя това така бързо. Затова сега си затварям очите; баща ти сигурно също ти е казал вече необходимото. Занапред ще трябва да се подчиняваш, иначе някой ден ще се получи лошо. Ти не можеш да не се съобразяваш с нашите условия и ако смяташ винаги да действуваш спонтанно и на своя глава, един ден ще се създадат ужасни усложнения. Размисли сам по това и стани разумен… Но аз имам да уговоря нещо съвсем друго с теб. Ти много добре говориш английски. Можеш ли всъщност да четеш и да пишеш?
— Малко.
— Искаш ли да се научиш по-добре?